О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 606

С., 13.05.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: А. С.

Е. Т.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №1497/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Делийски, представляващ [фирма] срещу решение от 19.07.2010г по гр. дело № 354/2010г. на Кюстендилски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 01.03.2010г по гр. д. № 1907/2008г на Районен съд [населено място] е бил уважен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва като противоречиво решаван въпроса за дължимото точно описание на имота, предмет на предварителния договор, при обявяването му за окончателен със съдебно решение, Поставя се и въпрос допустимо ли е да се обяви за окончателен предварителен договор с предмет имущество на Е., ако не е налично решение на еднолични собственик по чл. 147 ал. 2 от ТЗ вр. с реда на чл. 137 ал. 1 т. 7 от ТЗ, не следва ли съдът да основе на него проверката, която е задължен да осъществи по чл. 363 от ГПК.Тезата на касатора е, че липсата на решение чл. 137 ал. 1 т. 7 от ТЗ означава липса на съгласие и се цитират определения на ВКС от практиката по чл. 288 ГПК.

В отговор от ответника В. К. оспорва изтъкнатите основания.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че...