О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 391

Гр. София, 20.10. 2020 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, в закрито заседание на 30.09.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

П. Х.

Като изслуша докладваното от съдия П. Х

ч. т.д. № 1673/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на РАЯН ГАЗ ЕООД, приподписана съгласно чл. 284 ал. 2 ГПК от процесуален пълномощник, срещу определение № 166/10.06.2020 г. по ч. гр. д.№ 226/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 46 от 20.12.2019 г. по т. д.№ 337/2018 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на РАЯН ГАЗ ЕООД за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по подадената от него въззивна жалба.

Частният касатор релевира доводи, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и ограничаващо правото му на защита, поради което моли за неговата отмяна.

Искането за достъп до касация основава на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по следните въпроси: „1/ Необоснованата оценка на съдебния състав на направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по искова молба на ЮЛ представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което нарушава конституционно гарантираното право на достъп до правосъдие; 2/ Длъжен ли е съдът при преценка за основателност на искане за освобождаване от държавна такса на ЮЛ да отчита принципите на равностойност и ефективност, заложени в Правото на ЕС, съответно на ефективен и справедлив съдебен процес съгласно чл. 47 ал. 2 и ал. 3 от Европейската харта по правата на човека и основните свободи и чл. 7 от ЕКЗПЧОС, както и да взема предвид при произнасянето си решение по дело С-279/09“.

Насрещната страна - ИНВЕСТБАНК АД, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК изразява становище, че частната жалба не следва да бъде допускана до касационен контрол, тъй като същата не отговаря на критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК, евентуално излага и доводи за нейната неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с предмета на спора, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, съгл. чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК вр. т. 5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС.

За да потвърди определението на ОС - Пазарджик, съставът на въззивния съд е изложил съображения в смисъл, че съгласно чл. 83 ал. 2 ГПК липсата на средства е основание за освобождаване от задължението за такси и разноски само на физически лица. Юридическите лица, в частност търговските дружества, не подлежат на освобождаване от такси на това основание. Същите не фигурират и в особените случаи на освобождаване от такси, уредени в чл. 84 ГПК. Заключено е, че след като търговците - ЮЛ не попадат в кръга на изрично изброените правоимащи, то за жалбоподателя не са налице предпоставките за освобождаването му от предварително внасяне на държавна такса.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. В него съдът не се е произнасял по въпросите, поставени в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК /първият от които дори не представлява правен въпрос по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК/, доколкото както искането за освобождаване от държавна такса, така и частната жалба против определението на първоинстанционния съд са бланкетни - правно и фактически необосновани. Следователно, посочените въпроси не са станали част от спорния предмет и не са обусловили решаващата правна воля на съда, поради което не удовлетворяват общия селективен критерий на ГПК за достъп до касационен контрол.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 166/10.06.2020 г., постановено по ч. гр. д.№ 226/2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: