10О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1624
гр. София, 17.06.2024годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
З. Х.
изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 658 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД срещу решение № 13 от 10.01.2023г. по в. т.д. № 599/2022г. на САС, с което след отмяна на решение № 260261 от 11.04.2022г. по т. д. № 6903/2014г. на СГС, ТО, VI-18 състав, касаторът е осъден да заплати на „ЕТ „Елкомерс – К. Н.” на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 103 461,59 лева, представляваща дължима цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2011г. – месец юни 2012г. по договор за изкупуване на електрическа енергия № 10 от 01.12.2020г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата и сбор от просрочените суми, дължими от 12-то число на месеца, следващ месеца, когато е произведена и продадена ел. енергията, до датата на подаване на исковата молба, както и сумата 12 407,69 лева – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със Закона за енергетиката /ЗЕ/, Закона за възобновяемите енергийни източници /ЗВЕИ/, Закона за възобновяемите и алтернативни източници и биогорива /ЗВАЕИБ, отм./ и на АПК, при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че въпросите, по които е изготвена СТЕ, са неотносими, тъй като ВЕЦ на ищеца попада в обхвата на т.7 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и Решение № Ц-12/2021г. на КЕВР, което е достатъчно, за да се приеме, че няма как същата и други централи от тази група да попадат едновременно и в друга точка на Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. Изтъква, че централата на ищеца не попада в обхвата на т.2 от посоченото решение, като на собствениците на централите, които през 2011г. са попадали в този обхват, са изплащани суми според тази точка от решението и доколкото същото не е обжалвано в частта по тази точка, не може след това обхватът й да се промени. Сочи, че решенията на АССГ и ВАС, на които въззивният съд основава решението си, са приети по делото при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е била настъпила преклузия за представянето им на основание чл.266, ал.1 ГПК, доколкото по делото са били представени своевременно единствено доказателства за висящност на друго дело. Поддържа още, че е било отказано конституирането му в производството, приключило с решението, на което въззивния съд е основал изводите си, по съображения, че това решение не може да наруши права и законни интереси на дружеството, явяващо се в очевидно противоречие с изхода на делото във въззивното производство. Излага съображения за противоречие на въззивното решение с материалния закон, тъй като единствено КЕВР е оправомощена да определи цената, по която следва да се изкупува произведената от 88-те централи, поименно посочени в Решение № Ц-12/2021г. на КЕВР, електрическа енергия и не може нито ищецът, нито гражданският съд да определи цена, различна от тази, която е определена от КЕВР по реда на приложимите закони и наредби, и да определи размера на правото на възвръщане на инвестициите, като ги съизмери с размер на цените за изкупуване на енергията и висок приход от производството на енергия от възобновяеми източници. Сочи, че цена над тази, определена от КЕВР, би означавала централите да реализират печалба в такъв размер, който да ги постави в икономическо предимство спрямо тези, чиито цени са определени спрямо инвестициите им. Намира, че при липса на определен от КЕВР размер на регулираната преференциална цена, дължимата на производителя цена по договора е нула, тъй като липсата на административния елемент означава и липса на основание за каквото и да е плащане. Излага съображения, че изводът на въззивния съд, че участниците в регулирания пазар следва да бъдат оставени на някакво спонтанно и „естествено” преразпределяне, изцяло противоречи на философията на ЗЕ, ЗЕВИ и стимулирането на определени групи производители до определени размери/граници, основно според направените от тях инвестиции. Поддържа, че единственият ред за компенсиране на правата на ищеца е по ЗОДОВ, а осъждане при договорна отговорност е без основание при липса на недобросъвестно поведение на касатора. Намира, че не е пасивно легитимиран да носи имуществена отговорност като следствие от нищожен или незаконосъобразен административен акт. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесулноправни и материалноправни въпроси:
1. Преклудирано ли е представяне на съдебни решения по друго съдебно производство, образувано през 2021г., по съдебно производство, по което последно о. с.з. пред първа инстанция е било на 18.03.2022г., решението е постановено на 11.04.2022г., въззивната жалба – подадена на 04.05.2022г. и в последно о. с.з., както и с въззивната жалба, не са представени доказателства за наличието на такова производство, за което се твърди да е относимо към предмета на спора? Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 252 от 04.09.2021г. по гр. д. № 629/2011г. на ВКС, IV г. о., решение № 60 от 16.06.2020г. по гр. д. № 3430/2019г. на ВКС, III г. о. и решение № 20 от 09.03.2011г. по т. д. № 311/2010г. на ВКС, II т. о.
2. Възниква ли за производител на електрическа енергия, притежаващ ВЕЦ, т. е. по Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /в периода 19.06.2007г. – 03.05.2011г./, отм. със ЗЕВИ, и по ЗЕВИ право на вземане за преференциална цена, когато липсва административният елемент – решението на КЕВР, с което КЕВР е определил дължимата за конкретната централа цена, е отменено или обявено за нищожно със съдебно решение на административния съд? Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в решение № 66 от 08.06.2017г. по т. д. № 53664/2015г. на ВКС, III г. о., решение № 20 от 07.02.2017г. по т. д. № 3258/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 40 от 29.95.2017г. по т. д. № 60011/2016г. на ВКС, III г. о., решение № 104 от 27.06.2016г. по т. д. № 1610/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 7 от 26.01.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 28 от 28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 7 от 26.01.2016г. по т. д. № 3196/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от 23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, I т. о., решение № 178 от 14.11.2016г. по т. д. № 2543/2015г. на ВКС, решение № 128 от 11.11.2016г. по т. д. № 2354/2015г., т. д. № 413/2017г., т. д. № 484/2017г., т. д. № 534/2017г. на ВКС, II т. о., определение № 659 от 20.11.2018г. по т. д. № 2244/2017г. на ВКС, II т. о.
3. Може ли да възникне отговорност на лицензиант по ЗЕ – краен снабдител, за сума, представляваща разлика в единичната преференциална цена на електрическа енергия, произведена от ВЕИ производител, определена с решение на КЕВР, обявено за нищожно, и цена, която не е определена от КЕВР за конкретната централа, а според „естествено преразпределение на централите”, за които се е отнасяла цената по нищожното решение на КЕВР към други цени?
4. Дължи ли КЕВР възстановителни мерки по ЗЕ/ЗЕВИ и по АПК при отмяна на административни актове, постановени в изпълнение на правомощията му на регулатор в сектор Електроенергетика? Касаторът твърди, че трети и четвърти въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
5. Изключва ли фактическа обстановка, която може да се субсумира под фактически състав на иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, реализиране на отговорност по общия ред срещу краен снабдител? Може ли да възникне отговорност за крайния снабдител от обявяване на решение на КЕВР, с което се определя преференциална цена на производител, за нищожен, и какво е съотношението с иска, с който производителят разполага по ЗОДОВ? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВАС и ВКС, като сочи определение № 323 от 31.03.2016г. по гр. д. № 524/2016г. на ВКС, IV г. о., решение № 66 от 02.04.2015г. по гр. д. № 5813/2014г. на ВКС, III г. о., решение № 12 от 27.01.2016г. по гр. д. № 4014/2015г. на ВКС, IV г. о., както и решения на ВАС.
6. Съществува ли безвиновна отговорност по договор, дори и да е такъв в регулирана среда – по ЗЕ/ЗЕВИ, вр. с Правилата за търговия с електрическа енергия?
7. Съответен на Закона, имуществените права на търговец и правовия ред ли е едновременен отказ на административния съд да конституира в производство по обжалване на ценово решение на КЕВР поради липса на правен интерес и осъждане на същия този търговец да заплати сума от над 200 000 лева при решаващи мотиви по търговски спор, основани на същото това решение на КЕВР? Съвместимо ли е осъждане на определен субект да възстанови последиците от незаконосъборазен/нищожен административен акт с вече постановена квалификация на административен съд за това, че от същия за лицето не могат да настъпят правни последици, поради което му е отказано участие в производство по обжалване на ценово решение на КЕВР? Касаторът твърди, че шести и седми въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът К. А. Н. като ЕТ „Елкомерс – К. Н.” оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че по формулираните от касатора въпроси не е налице произнасяне във въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект с обща инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт, присъединен към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, като това обстоятелство се потвърждава и от заключението по комплексната съдебнотехническа и счетоводна експертиза. Приел е за установено и че страните са сключили договор № 10 от 01.12.2010 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия при условията на договора по преференциални цени, като по силата на допълнително споразумение №2 към договора за изкупуване на ел. енергия от 18.12.2017г., което е тристранно, а именно с участието на „Канкас“ ООД, правата и задълженията се поемат от „Канкас“ ООД. Намерил е за установено от заключението по назначената комплексна съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертиза, че за процесния период е произведено количество енергия, за което ответникът е заплатил цена в размер на 112,48 лева МВт/час, като общата стойност на произведената и продадена ел. енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 112,48 лв. за 1 МВтч, е в размер на 115 668,02 лв. без включен ДДС и е изцяло заплатена, а общата стойност на произведената и продадена ел. енергия за същия период, изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, е в размер на 219 129,61 лв. без включен ДДС, а общата стойност на произведената и продадена ел. енергия за периода, изчислена като разлика между всяка платена сума и дължимата сума, изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, е в размер на 103 461,59 лв. без включен ДДС.
Въззивният съд е приел за установени и следните факти: 1/ с Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциалната цена за този вид централи е в размер на 213,09 МВт/час, но по точка седма на същото решение е въведено изключение от преференциалната цена и същата е ограничена до 112,48 за МВт/час, като е въведен ограничителен времеви критерий; 2/ с решение № 2126, постановено на 13.02.2013 г. по адм. дело № 5492/2011 г., ВАС е отменил т. 7 от посоченото решение на ДКЕВР, поради което ищецът е отправил покана, връчена на 07.07.2014г., за заплащане на сумите, явяващи се пълно плащане на преференциалната цена и лихва; 3/ с последващо решение на ДКЕВР № Ц-5/20.02.2015г. отново е определена преференциална цена на електрическата енергия, считано от 01.4.2011г., на 112,48 лева МВт/час при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, като с решение на АССГ № 4039 от 15.06.2017г. по адм. д.№ 2596/2015г. отново е отменено решението на ДКЕВР относно преференциалната цена от 112,48 лв. за периода от 01.04.2011г. и е върната преписката на КЕВР за ново произнасяне за процесните ВЕЦ, а с решение № 13785 от 12.11.2018г. на ВАС по адм. д.№ 12851/2017г. посоченото решение е потвърдено; 4/ С Решение Ц-14 от 03.04.2019г. на КВЕР е определена, считано от 01.04.2011г., преференциална цена в размер на 112,48 за МВт/час без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт., което е обявено за нищожно; 5/ с Решение Ц-12 от 26.03.2021г. на КЕВР на основание чл. 21 от ЗВАЕИБ и чл.173, ал.2 от АПК е определена, считано от 01.04.2011г., преференциална цена в размер на 112,48лв. за МВт/час без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт.; 6/ с решение № 8999 от 14.10.2022г. по адм. д. № 3574/22г. на ВАС е оставено в сила решение по адм. д. № 3524/2021 година на АССГ, с което е прогласена нищожността на Решение № Ц- 12/26.03.2021 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./MWh без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на ел. енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW.
Въззивният съд е приел, че процесният договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, е сключен въз основа на Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, който е предвиждал изкупуване от обществения доставчик по преференциални цени, определяни от ДКЕВР, на произведената ел. енергия, като процесната ВЕЦ попада в обхвата на т.7 на Решение № Ц – 10 от 30.03.2011 г., по каквато стойност е получавано и заплащането на произведената енергия. Посочил е, че Законът е отменен с приемане на Закона за енергията от възобновяеми източници (в сила от 3.05.2011 г.), според който общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. Посочил е, че според пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ за енергийните обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Посочил е още, с изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./ е наложена промяна на изкупуваното количество енергия по преференциални цени, като същото е обвързано от нетното специфично производство, определено с решението на КЕВР. Намерил е обаче, че законодателното разрешение, въведено с нормата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, е неприложимо за количеството произведена енергия през процесния период, тъй като се касае за произведена ел. енергия през периода 2011 година – 2012 година, поради което приложение следва да намери разпоредбата на пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ. Приел е, че с оглед това законодателно разрешение правнорелевантната цена е определената в т.7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в размер на 112,48 за МВт/час без ДДС, но с решение по адм. д. № 5492/2011 година на ВАС е прогласена нищожността на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в частта, с която е определена преференциална цена по т.7, като е въведен времеви критерий „въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 година“ и преписката е върната на ДКЕВР за произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Посочил е, че към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство след поредица решения на КЕВР е налице влязло в сила решение по адм. д. № 3574/2022г. на ВАС, с което е оставено в сила решение по адм. д. № 3524/2021г. на АССГ, с което е прогласена нищожността на Решение № Ц- 12/26.03.2021 г. на КЕВР, заместващо Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР по т.7. Съобразил е мотивите по решение по адм. д. № 3574/2022г. на ВАС, че преписката не следва да се връща на КЕВР за определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, тъй като такава вече е налице и поради това, че комисията сама е определила цени за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от различни групи централи, които са влезли в сила, би следвало да се извърши преразпределение и ВЕЦ-овете да бъдат категоризирани единствено спрямо хидроенергийните им параметри, без да се прилага установения за незаконосъобразен времеви критерий. Взел е предвид и посоченото в мотивите на обсъденото решение на ВАС, че това преразпределение не следва да се извършва от КЕВР, а би станало по един естествен начин на базата на хидроенергийните характеристики на всеки един ВЕЦ.
Въззивният съд е приел, че съгласно на чл.302 ГПК влезлият в сила съдебен акт на Върховния административен съд за отмяна на решение № Ц-010 от 30.03.2011 на ДКЕВР по т.7 е задължителен за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, като с оглед цитираната постоянна практика на ВКС е намерил, че решението на административния съд, с което окончателно се прогласява нищожността на т.7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и преписката не се връща на КЕВР за произнасяне с решение за определяне на цена, по която следва да се извършва изкупуването на електрическа енергия, а цената следва да се определи по хидроенергийните параметри на ВЕЦ, има обратно действие. Счел е, че приложимата цена съгласно пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ следва да се определи по цената, обусловена от хидроенергийните параметри на централата, а именно тази по т.2 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, която следва да се приеме, че е действащата към датата на влизане на Закона за енергията от възобновяеми източници (в сила от 3.05.2011 г.). Поради това е достигнал до извод, че след като на производителя е заплатено по цена в размер на 112,48 за МВт/час без ДДС, а определената в т.2 цена е в размер на 213,09 лв. за 1 мВтч, като разликата съгласно заключението на вещото лице е в размер на 103 461,59 лв. без включен ДДС, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от касатора първи процесуалноправен въпрос е релевантен, но по отношение на него не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е приел като доказателство и е обсъдил решение № 8999 от 14.10.2022г. по адм. д. № 3574/2022г. на ВАС, което е постановено в хода на въззивното производство и поради това съгласно чл.266, ал.2, т.2 ГПК по отношение на него не е била настъпила преклузия. Доколкото това решение е постановено по жалба срещу решение на КЕВР, относимо към основателността на предявения иск, е без значение дали страните са въвели твърдение за висящността на съдебното производството, тъй като съдът е длъжен съгласно чл.302 ГПК да зачете силата на решението на административния съд. С оглед на това, като е приел посоченото доказателство, въззивният съд не се е отклонил от постанната практика на ВКС, в това число посочените от касатора решения.
Вторият въпрос по начина, по който е формулиран, е поставен във връзка със съдържащото се в него твърдение, че липсва решение на КЕВР, определящо преференциалната цена, на която следва да се изкупува произведената от ищеца ел. енергия. Противно на това твърдение на касатора, въззивния съд е приел, че в правоотношението между страните намира приложение Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в необжалваната му част, в т.2 от което е предвидена цена на изкупуване на произведената от централата на ищеца ел. енергия, като след обсъждане на събраните по делото доказателства, в това число на мотивите на решение № 8999 от 14.10.2022г. по адм. д. № 3574/2022г. на ВАС, е достигнал до извод, че с оглед хидроенергийните си параметри централата на ищеца попада в категорията, посочена в т.2 на решението на КЕВР, тъй като групирането по посочения в т.7 на същото решение критерий е отпаднало с прогласяването на нищожността на акта в тази му част. Предвид изложеното формулираният от касатора въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не се явява обуславящ изхода на делото, с оглед на което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Третият въпрос няма характера на правен, тъй като произнасянето на въззивния съд по него е обусловено от обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е формирал решаващия си извод, като е съобразил мотивите на решението на ВАС, с което е прогласена нищожността на заместващото решение на КЕВР, и въз основа на това е приел, че преписката не се връща на КЕВР за произнасяне с решение за определяне на цена, по която следва да се извършва изкупуването на електрическа енергия, а цената следва да се определи по хидроенергийните параметри на ВЕЦ. Поради това на поставения въпрос принципен отговор не може да се даде, доколкото същият е обусловен от обсъждане на конкретните факти по делото, което изключва извода, че въпросът има характера на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Останалите поставени от касатора въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващата му воля, поради което не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд не е излагал съображения във връзка с това дължат ли се в случая от КЕВР възстановителни мерки и налице ли е фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Формулираният шести въпрос е хипотетичен и по него липсва произнасяне от въззивния съд, доколкото спорният въпрос по делото е бил относно размера на определената от КЕВР цена на изкупуване на произведената от ищеца ел. енергия. Седми въпрос не е обсъждан от въззивния съд, тъй като е извън предмета на настоящото дело, доколкото е поставен във връзка с доводи за допуснато нарушение в производството пред административния съд, а не в настоящото производство.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на делото на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 10.01.2023г. по в. т.д. № 599/2022г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: