Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Енерго-П. П”АД [населено място] срещу решение № 408 от 11.03.20г. по в. гр. дело № 46/20г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5250 от 26.11.19г. по гр. дело № 9592/19г. на Варненския районен съд.С него е прието за установено в отношенията между страните, че Н. С. О. не дължи на дружеството сумата от 8681.39 лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 19.04.17г. до 18.04.18г. за обект, находящ се в [населено място], общ.Б., [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН],за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/13.05.19г.,на основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм. дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително.

В отговор по чл. 287 ГПК ответникът по жалбата Н. С. О. чрез адв.П. И. от АК В. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът Н. О. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], общ.Б., [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН].На 18.04.18г. служители на „Е. Север“АД са извършили проверка на електромера, същият е демонтиран и изпратен в БИМ.Уено е от КП за техническа проверка № 705/23.04.19г. на БИМ –РО Р.,че през процесното СТИ е преминала ел. енергия в размер на 48525.61 кВч.От ответното дружество е начислена корекция на ел. енергия за периода 19.04.17г.-18.04.18г.,на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.Изготвена е фактура № [ЕГН]/13.05.19г. на стойност 8 681.39 лв.От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2013г.,като метрологичната му годност е шест години, т.е. изтича през 2019г.Натрупването на тарифа ТЗ е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане, поради което не може да се установи началният момент на натрупване на показания в тарифа ТЗ.В съдебно заседание вещото лице е посочило, че предвид количеството ел. енергия, натрупано в скрития регистър, същото е натрупано за повече от една година, имайки предвид вида на инсталацията 220 w и електромера, който може да отчете не повече от 120 киловата на час.

При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения, че ответникът е начислил исковата сума на несъществуващо правно основание.Към датата на проверката -18.04.18г.,с решение № 1500 от 6.02.17г. на ВАС по адм. дело № 2385/16г.,5 –членен състав, в сила от 14.02.17г.,разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ,към която препраща чл. 50 ПИКЕЕ относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, в която е регламентиран начина на обективиране на проверката – съставяне на констативен протокол, са били отменени.Освен това е посочено, че ответникът не е доказал, че е доставил на ищеца и той е потребил ел. енергия в претендирания размер от 48525 кВтч в процесния период, като съдът се е обосновал с констатациите на техническата експертиза.Според съда приложената корекция на потребеното количество електроенергия за минал период не е съобразена с чл. 50 ПИКЕЕ, който допуска коригиране на количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества електрическа енергия, но за период не по-дълъг за една година.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,намира, че посоченият от жалбоподателя въпрос: След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм. дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 124 от 18.06.19г. по гр. дело № 2991/18г. на ІІІ г. о.; решение № 150 от 26.06.19г. по гр. дело № 4160/18г. на Трето г. о.на ВКС,решение № 21 от 1.03.17г. по т. д.№ 50417/16г. на Първо г. о.на ВКС.

Налице е основанието по чл. 280 ал. 1. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради което

В. К. С, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 408 от 11.03.20г.,постановено по в. гр. дело № 46/20г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя „Енерго-П. П“АД [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 173.63 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.