№ 379

София 06.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 2806 по описа за 2020 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от М. Н. Л. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно определение № 13138 от 13.08.2020г. по в. ч.гр. д. № 8132 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 23.07.2020г. по гр. д. № 32612/2020г. на РС София за прекратяване на производството по делото поради неподсъдност и изпращането му по компетентност на РС Пловдив. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за разглеждане и произнасяне по предявения иск. Изразените от него доводи са, че съгласно нормата на чл. 540 ГПК молителят в охранителното производство е този, който определя местната подсъдност, защото законът му е предоставил преценката кой му е удобният съд за получаване на необходимото му съдействие. Абсолютно процесуална предпоставка за допустимостта на производството е само родовата подсъдност, а местната е относителна и за последната съдът не следи служебно. В този смисъл поставя в приложено към жалбата изложение, следният въпрос като общо основание за допустимост: Следва ли да се определи местната подсъдност като абсолютна процесуална предпоставка в охранителното производство и следи ли служебно съдът за нея? Позовава се на специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1,...