Производството е по чл. 47 ЗМТА.

Образувано е по иск на Т. Г. К. и Е. С. К. - двамата от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за отмяна на арбитражно Решение от 10.01.2013 г. по арб. д.№ 750/2012 г. на Арбитражен съд „А. Юстициариум” С. - [населено място], на основание чл. 47 т. 4 и т. 6 ЗМТА.

Ищците в исковата молба поддържат, че не са уведомени в арбитражното производство, за което са научили след издаване на изпълнителния лист въз основа на арбитражното решение. Излагат, че е нищожна арбитражната клауза, включена в ОУ, като в противоречие с чл. 12 ЗМТА, арбитрите са предварително определени, т. е. не се формира арбитражен съд и ищците не са имали възможност да посочат арбитър, като не им е бил представен екземпляр от ОУ. Сочат, че в договора не са посочени арбитрите, чиито имена фигурират в ОУ, т. е. не могат да ги посочват в противоречие с чл. 7 ЗМТА, като предвиждането на арбитри в ОУ е недопустимо, тъй като не се избират от страните, а само от едната от тях. Аргументират, че в Договора не е посочено мястото на арбитраж, нито кой е АС, а са посочени три лица с адреси, които са различни. Ищците обосновават, че до постъпване на книжата в САС, не са имали възможност за запознаване с договора и ОУ, копия от които ответникът не им е предоставил и искат да се отмени арбитражното решение. В Молба - уточнение от 06.06.2014 г. ищците аргументират, че е нарушен чл. 47 т. 2 ЗМТА - арбитражното споразумение е недействително, арбитражната клауза не отговаря на императивни законови текстове, не отговаря на изискванията метода, по който е формиран арбитражът и са определени арбитрите; както и че е нарушен текста чл. 47 ал. 4 ЗМТА - ищците не са били уведомени за арбитражното производство и не са могли да вземат участие в него.

Ответникът по делото [фирма] - [населено място] оспорва иска, като недопустим - предявен е на 17.03.2014 г. след изтичане на срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. На основание посочения в чл. 13.4 от ОУ ред за изпращане и връчване на книжа, поддържа, че на ищците е изпратен препис от арбитражното решение на адреса в [населено място], съдържащ се в Договора - фактът на изпращане е установен, получателите са отсъствали от адреса, посетен от куриера на 30.01.2013 г. и на 04.02.2013 г., затова следва да се счете, че арбитражното решение им е надлежно връчено на 04.02.2013 г., като подлежи на установяване единствено факта на изпращането и за редовността на връчването е без значение дали получателят фактически е получил документите. Излага, че ако съдът приеме, че връчването е нередовно, срокът тече от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение - 02.10.2013 г. (от ищеца) и 03.10.2013 г. (от ищцата). Оспорва и по същество иска, като неоснователен, като счита, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения - съгласно ОУ, неразделна част от Договора за револвиращ кредит, и изменението им, като е актуална версия 02.07.2012 г., АС ”А. Юстициариум” С. е компетентен да разгледа спора и не е налице основание за отмяна на решението поради непосочването на АС в Договора, арбитражното споразумение е валидно. Оспорва основанието по чл. 47 т. 4 ЗМТА по съображения, че ищците са били уведомени за арбитражното производство съгласно регламентирания в чл. 13.4 от ОУ начин на изпращане и връчване на документи - правила със специален характер, в който смисъл сочи практика на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното:

По допустимостта на иска:

Искът по чл. 47 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен в тримесечен срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че арбитражно решение не е връчено на ищците. Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на иска, като предявен след изтичане на преклузивния 3-месечен срок, поради връчено редовно на ищците на 04.02.2013 г. арбитражно решение.

В т. 13.4 от ОУ на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица, версия 12.05.2010 г. е записано, че призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес или на последния адрес, за който клиентът след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя и се считат за получени след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от арбитъра; призовките и съобщенията се считат получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/ не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът вече не съществува или е недостатъчен.

От представените копия от две обратни разписки е видно, че пратка №71000001630413, съдържаща „реш. арб. д.№750/2012 г.” с получател Т. Г. К. и пратка №71000001630416, съдържаща „реш. арб. д. №750/2012 г.” с получател Е. С. К., и двете изпратени на адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] са върнати на подателя „Юстициариум С. - [населено място], невръчени, със съдържание, че получателят ”отс.”. От приложените в арб. д.№750/2013 г. Писмо изх. № 34259/22.10.2013 г. и Писмо изх.№ 34259/22.10.2013 г. на [фирма] - [населено място] относно предоставяне информация за посочените две товарителници, е отразено, че пратките, съдържащи решение по арб. дело, са с опит за разнос на 30.01.2013 г. и 04.02.2013 г., върнати по причина ”отсъствие на получателя”.

Тъй като с посочените обратни разписки не е удостоверено с подпис на получателя предаването на ищците по настоящото дело на копие от арбитражното решение, следва да се приеме, че такова не им е връчено. Отбелязаното в обратната разписка, че получателят отсъства, не се включва в изчерпателно изброените в т. 13.4 от ОУ основания, за да се приложи фикцията за редовно уведомяване. Затова не може да се приеме за опровергано от ответника соченото от ищците обстоятелство, че са узнали за арбитражното решение, когато от съдебния изпълнител е наложен запор върху техни банкови сметки, с оглед на което предявеният на 17.03.2014 г. иск по чл. 47 ЗМТА е подаден в 3-месечния срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА, който тече от узнаване и ответникът не е доказал друга дата на узнаване за решението от ищците.

По основателността на иска:

На 22.11.2010 г. между [фирма] - [населено място] кредитор и Т. Г. К. - от [населено място] - клиент и Е. С. К. - солидарен длъжник е сключен Договор за револвиращ заем № [ЕГН], в р.VІ б. „Б” от който ищците са се съгласили, че неразделна част от договора, са Общи условия към договор за револвиращ заем (ДРЗ) за физически лица, които са им предадени и те приемат. В раздел 13.1. от ОУ, версия 12.05.2010 г., приложени към Договора РЗ, е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който и да е от опредените арбитри: Ж. В. Б., И. В. К. и Б. Й. Г..

С Решение от 11.01.2013 г. на АС „А. Юстициариум С.” - [населено място] по иска на [фирма] - [населено място] срещу Т. Г. К. и Е. С. К. ответниците са осъдени да платят непогасени вноски по договора за заем, лихви и неустойка. Арбитърът С. В. М. от АС „А. Юстициариум С.”- [населено място] е обосновал компетентност на АС „А. Юстициариум С.” с клаузата на чл. 13.1 от ОУ, съгласно която всеки възникнал спор ще се бъде разгледан и решен еднолично от една от изброените арбитражни институции, която е надлежно сезирана, като страните установяват в чл. 13 и процедурни правила за арбитражното производство.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По основанието по чл. 47 т. 4 ЗМТА.

С клаузата на чл. 13.4. от Общите условия на [фирма] към ДРЗ за физически лица, представляващи неразделна част от сключения между страните по делото Договор, е уреден редът за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, посочен по-горе.

В приложеното в арб. дело №750/2013 г. копие от обратни разписки е отразено, че пратка на [фирма] № 00097100001394662 до Т. Г. К. на адрес [населено място], бл. 408 вх. 3.ет. 8, ап. 21 и пратка № 00097100001394666 до Е. С. К. с адрес [населено място], ж. к. „Меден рудник„ бл. 408 вх. 3.ет. 8, ап. 21 с подател АС„А. Юстициариум” - [населено място], съдържащи „приз, им” не са връчени по причина „лицето не живее на адреса”. С така извършеното отбелязване на причината за недоставяне на пратките, не може да се приеме, че е удостоверена причина от изрично уредените в чл. 13.4 от ОУ, даваща основание за прилагане на фикцията за редовно връчване на книжа. Не може да се приеме, че [фирма] е правил опит да предаде пратките на адресатите и опитите затова да са осуетени по независещи от куриера причини - защото получателят е отказал да получи пратката, не я е приел, пратката не е потърсена след указания на куриера къде и кога може да бъде потърсена, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече или е недостатъчен.

Ищците не са били надлежно уведомени за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не са могли да вземат участие пред АС и да защитят правата си - арбитражното решение следва да се отмени на основание чл. 47 т. 4 ЗМТА.

По основанието по чл. 47 т. 6 ЗМТА:

Ищците основават искането на обстоятелството, че делото е гледано от АС „А. Юстициарум”, представляван от С. В. М., който арбитър не е определен в чл. 13.1 от ОУ към Договора за заем. Ответникът възразява, че ОУ са изменени, за което ищците са уведомени на мобилния телефон на ищеца на 02.07.2012 г. и Общите условия, версия 02.07.2012 г. са последните влезли в сила ОУ, затова съгласно чл. 13.1 от ОУ, версия 02.07.2012 г., Арбитражен съд „А. Юстициариум” С. е компетентен да разгледа спора.

С оглед приложените към Договора за кредит 22.11.2010 г. Общи условия, версия 12.05.2010 г., неразделна част от същия, в които не е предвиден арбитражен съд „А. Юстициариум” С., неоснователно е искането на ответника да се приеме относно уговорената арбитражна клауза действието на изменените след сключване на договора ОУ, съответно - да се приложи текста на чл. 13.1 от ОУ, версия 02.07.2012 г., предвиждаща компетентност на „А. Юстициариум” С.. В т. 13 от ОУ, версия 12.05.2010 г., действащи към момента на сключване на Договора за заем, се съдържа арбитражна клауза, съгласно която споровете между страните могат да бъдат отнесени за разрешаване еднолично от един от следните арбитри: Ж. В. Б., И. В. К. и Б. Й. Г.. В ОУ, версия 02.07.2010 г. текстът на чл. 13.1 е в смисъл, че споровете могат да бъдат отнесени за разрешаване към определените от страните арбитри: „А. Юстициариум”С. - институционален арбитраж, както и С. В. М., Красен В. В., Ж. В. Б. и Б. Й. Г..

Конституирането на решаващия арбитражен орган е следвало да се извърши в съответствие с арбитражната клауза, със съдържанието в чл. 13.1 от ОУ, версия 12.05.2010 г., неразделна част от Договора за кредит. Цитираната арбитражна клауза обвързва страните в избора им на орган, който да реши възникнал спор във връзка с договора за кредит и понеже е израз на волята на страните, арбитражното споразумение може да бъде променено по взаимно съгласие на страните. Не е достатъчно ответникът да е уведомил ищците за междувременно изменените от него Общи условия, версия 02.07.2012 г., включваща и овластен нов решаващ орган - „А. Юстициариум” С., за да се приеме, че те са изразили воля за овластяването на този арбитраж да разгледа спор на мястото на овластените арбитри, съгласно ОУ, приложени към договора, версия 12.05.2010 г. Образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните. Налице е нарушение при формирането на решаващия орган, разглеждането на спора от „А. Юстициариум” С. не съответства на постигнатото между страните споразумение, делото е разгледано от арбитражен съд, който не е предвиден в арбитражното споразумение - основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 т. 6 ЗМТА. Арбитражното решение следва да се отмени и делото не следва да се връща на „А. Юстициариум” С. за ново разглеждане, тъй като същият не е компетентен да разгледа спора на страните.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл. 78 ал. 1 ГПК отм. 4 лв. - разноски по делото.

З. В касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 47 т. 4 и т. 6 ЗМТА Решение от 10.01.2013 г. по арб. д. №750/2012 г. на Арбитражен съд „А. Юстициариум” С. - [населено място].

ОСЪЖДА „П. К. Б” - [населено място] да плати на Т. Г. К. и Е. С. К. - от [населено място] 154 лв. - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: