О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1318

[населено място], 20.05.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2119/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК„Лев инс“АД срещу решение №117/02.08.2023г., постановено по в. т.д.№93/23г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна на решение №19/15.02.2023г. по т. д.№41/22г. по описа на Окръжен съд Плевен, е уважен предявения от А. Ю. Н. срещу дружеството иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, причинени й от настъпилата при ПТП на 28.02.2017 г. смърт на турския гражданин М. Е., с когото е живеела на съпружески начала.

В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради материалната му незаконосъобразност и постановяването му в противоречие с практиката на СЕС, неправилно прилагане на правото на ЕС и противоречие със събраните по делото доказателства. Касаторът счита претендираното от ищцата обезщетение за недължимо, тъй като е налице самоувреждане от страна на загиналия, което въззивният съд не е отчел, както и за присъдено такова в изключително завишен размер, поради недоказаност на причинените на ищцата морални вреди. Поддържайки, че по делото не е установено ищцата и починалия да са живели на съпружески начала и връзката им да е била от естеството, налагащо допускането на присъждане на обезщетение по изключение, съгласно разясненията в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, касаторът прави искане за отмяна на въззивното решение в осъдителната му част и отхвърляне...