О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3112

София, 19.06.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3913 по описа за 2023г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител Г. Г. (с юридическо образование), срещу въззивно решение № 59/04.04.2023г. поправено с решение №106/31.05.2023г., на Варненски апелативен съд, постановено по в. г.д.№173/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на закона и в противоречие с със задължителната практика на ВКС.

Насрещната страна М. М. С., чрез адвокат И. Т., с писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, не е очевидно неправилно, а поставеният въпрос по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е неотносим към мотивите на въззивния съд. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. В. апелативен съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Шумен, с което е отхвърлен предявения от Комисията против М. М. С. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 236 890 лв., както следва: 1/ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от две стаи, салон и тоалетна, ведно с ЮЖНА СУТЕРЕННА СТАЯ от двуетажна жилищна сграда, съставляващ УПИ .... от квартал 204 по плана на [населено място], [улица], № .., заедно с 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 390 кв. м., ЗАЕДНО с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ...., на едно ниво, попадащ в сграда с идентификатор № ...., находяща се в поземлен имот с идентификатор № ...., по КК на [населено място]; 2/ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, салон и ниша, при граници: от изток – улица, от юг, запад и север – двор, отдолу – първи жилищен етаж, отгоре – таванско помещение с отделен самостоятелен вход и изложение запад-север, ведно с МАЗЕ в сутеренния етаж, ведно с целия ТАВАН, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .... в [населено място], ет. ., ап..., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.661.56, с предназначение – жилище, апартамент и 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № .... по КК на [населено място] с площ 393 кв. м., за който имот е отреден УПИ ... в квартал 204 по действащия ПУП на [населено място]; 3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „О.“, модел „К.“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № W., двигател – без номер, дата на първа регистрация 04.03.1996г.; 4/ ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „Л.“, модел „А.“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № ....., двигател – без номер; 5/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Ф.“, модел „Транзит“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № W., двигател № ...; 6/ сумата от 26 000 лв. – допълнителни вноски на собственика М. М. С. в „А.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; 7/ сумата от 590 лв. – внесени парични средства по разплащателна сметка в лева B. B. ....., открита в „С.” ЕАД; 8/ сумата от 16 500 лв. – пазарната стойност към датата на отчуждаване на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „М.“, модел „П.“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № J., двигател № .....

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: Ответникът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление, посочено в списъка по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ (понастоящем - чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ), по което е признат за виновен; постановени са надлежни актове за: образуване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество, образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и внасяне на искане за отнемане на такова имущество от ответника.

Съгласно момента на предявяване на иска и въведените в исковата молба твърдения, съдът направил извод, че приложимият по процесното дело закон е ЗПКОНПИ (съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на същия, след изменението с ДВ, бр. 1/2019г., тъй като проверката и производството пред Комисията са започнали по ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.12г. и отменен, считано от 23.01.18г./, но съдебното производство следва да се осъществи по реда на ЗПКОНПИ). Приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

С оглед на това и съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ съдът посочил, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, дори, когато проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество са започнали по реда на ЗОПДНПИ /отм./ (решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК).

Позовал се на дадените в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения по приложение на ЗПКОНПИ, според които не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието е още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник; сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

С оглед на посочените разрешения, въззивният съд направил извод, че евентуален „нетен доход“ (по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ) в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Приел, че евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ.

Предвид изложеното посочил, че за да се произнесе по основателността на предявения иск, следва първо да установи вида и стойността на придобитото от ответника имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в неговия патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество. Изложил, че преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото. В случай, че придобитото от ответника имущество през целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не следва да се прави анализ на доходите, приходите или източниците на финансиране на ответника, както обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетния доход на ответника, тъй като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.

За да направи анализа и изчислението на придобитото от ответника имущество в проверявания период, въззивният съд се позовал на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗПКОНПИ, според която незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и превозните средства – по тяхната пазарна стойност.

В тази връзка кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, от което приел за установено, че пазарната стойност на имот с идентификатор ...., към датата на придобиването му (24.08.2014г.), била 33 400 лв., а на имот с идентификатор ..., към датата на придобиването му (18.11.15г.) – в размер на 39 700 лв. Кредитирал и заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, от което установил, че пазарните стойности на придобитите от ответника автомобили в проверявания период са, както следва: л. а. марка „М.“, модел „П.“, рег. [рег. номер на МПС] – 15 000 лв. към датата на отчуждаването му – 22.11.13г.; т. а. марка „Л.“, модел „А.“, рег. [рег. номер на МПС] – 10 757,07 лв. към датата на покупката му – 06.01.14г.; л. а. марка „Ф.“, модел „Тр.“, рег. [рег. номер на МПС] – 5 254 лв. към придобиването му – 20.04.14г. Освен това наличен в патримониума на ищеца бил и л. а. марка „О.“, модел „К.“, рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 15.03.2013г., чиято покупна цена била 400 лв.

Въз основа на горното, направил извод, че стойността на придобитото от проверяваното лице М. С. имущество, налично в патримониума му в края на проверявания период (сбор от пазарните стойности на двата недвижими имота и на пазарните стойности на наличните превозни средства към датите на тяхното закупуване) бил 89 511,07 лв. Изложил, че доколкото същата е по малка от посочената в закона сума от 150 000 лв., то не е необходимо да извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответника през проверявания период, за да са установи дали е налице „значително несъответствие“, предвид вече приетото, че евентуалната отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество.

В допълнение посочил, че дори да приеме, че придобитото имущество от ответника възлиза на посочената във вариант 1 от заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд, стойност от 142 261,27лв. (макар същото да не съответства на разясненията, дадени с ТР № 4/21г. на ОСГК на ВКС), включваща стойността на придобитите недвижими имоти (73 100 лв.), стойността на придобитите МПС (33 473,53 лв.), вноски в „А.“ ЕООД (26 000 лв.), вноски по банкови сметки (4 658,13 лв.), стойност на дружествени дялове (5 000 лв.) и вноски по банкови сметки от трети лица (29,61 лв.), то размера на същото отново е под 150 000 лв. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за основателен.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, по отношение на приетото, че следва да е налице стойностна разлика в имуществото в началото и в края на проверявания период, която да е над законово определения размер на несъответствието, с което тълкуване се поставя ограничение в предпоставките за отнемане на незаконно придобито имущество. Твърди и очевидна неправилност на решението по отношение на приетото, че за да бъде постановено отнемане, е необходимо да е налице разлика между имуществото в началото и в края на периода в размер на 150 000лв. (стойността определена от законодателя). В тази връзка касаторът се позовава на мотивите на определение №50228/08.06.2023г. по г. д.№3094/2022г. на ВКС, ІІІ г. о.

В мотивите към т.1 от ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество (за което не е установен законен източник на доходи), налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Посочено е, че това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“.

Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените разрешения, поради което не е налице основание за допускане на касационното му обжалване. Не е налице и очевидна неправилност на същото, доколкото то не е засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай, въззивното решение е мотивирано и обосновано. От него не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при отхвърляне на предявения иск. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посоченото в изложението определение №50228/08.06.2023г. по г. д.№3094/2022г. на ВКС, ІІІ г. о. е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, поради което не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В изложението е поставен и следния правен въпрос: Следва ли при определяне на несъответствието да се вземат предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер? Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него липсва произнасяне.

Този въпрос не е от значение за изхода на спора, поради което по отношение на същия не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Какъвто и отговор да бъде даден, той не би могъл да доведе до промяна в правния резултат, тъй като няма да доведе до промяна в крайния извод, че придобитото имущество е под законовия праг от 150 000лв., необходим за уважаване на предявените искове.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество следва да бъде осъдена да заплати на М. М. С. сумата от 16 956лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №106/31.05.2023г. на Апелативен съд – Варна по в. г.д.№173/2023г.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на М. М. С., ЕГН [ЕГН] сумата от 16 956лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: