О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1890

гр. София, 04.07.2024 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1482 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. Х. и И. М. Х., представлявани от адв. П. С., срещу решение № 237 от 01.03.2023г. по в. гр. д. № 2322/2022г. на САС, 14 състав, с което е потвърдено решение № 264074 от 18.06.2021г. по гр. д. № 12559/2020г. на СГС, ГО, I-1 състав в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ЗК „Уника” АД по 20 000 лева, представляващи платено на отпаднало основание застрахователно обезщетение. Подадена е и насрещна касационна жалба от ЗК „Уника” АД срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против М. М. Х. и И. М. Х. искове за заплащане от всеки от тях на 16 771 лева, представляваща законна лихва за периода от 19.01.2008г. до 09.07.2015г., платени на отпаднало основание върху обезщетенията от 20 000 лева за неимуществени вреди, също платени на отпаднало основание.

Касаторите М. М. Х. и И. М. Х. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че изводът на въззивния съд за наличие на хипотезата на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД не съответства на спецификата на настоящия случай, тъй като претендираните суми са заплатени от ищеца не на основание невлязло в сила осъдително въззивно решение, както неправилно е прието, а доброволно...