О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 26.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. В.
ЧЛЕНОВЕ: К. М.
В. М.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 1015 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 246 от 13.12.2016г. по гр. д. № 295/2016г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 207 от 22.07.2016г. по гр. д. № 2182/2015г. на Габровски районен съд по претенциите по сметки, а именно: 1/ за осъждане на М. Л. П. и В. Л. П. да заплатят на основание чл. 12, ал. 2 ЗН на А. Н. И.-П. по 1833, 33лв. всеки от тях, представляващи припадаща се част от увеличената стойност на имота, с които е спомогнала да се увеличи наследството, заедно със законната лихва върху сумата от 25.09.2015г.; 2/ за осъждане на М. Л. П. и В. Л. П. да заплатят на основание чл. 346 ГПК на А. Н. И.-П. по 304лв. всеки от тях, представляващи припадаща се част от разходи за паметник на наследодателя, заедно със законната лихва от 25.09.2015г.
Касационната жалба е подадена от М. Л. П. и В. Л. П.. Поддържат, че решението в обжалваните части е неправилно. Считат, че иска по чл. 12, ал. 2 ЗН е неоснователен, тъй като не е налице изискването на закона увеличението да е направено приживе на наследодателя от негов наследник. Освен това, съдът не е обсъдил доводите, че е налице възнаграждаване на наследника, поради което искането по чл. 12, ал. 2 ЗН не може да се уважи. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени три правни въпроса: 1/ следва ли към момента на подобренията наследодателят да е бил собственик на подобрявания имот и представлява ли възнаграждаване по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН получаването по наследство по закон на целия имот; 2/ безвъзмездното предоставяне за обитаване на имота на наследодателя от един от наследниците, представлява ли възнаграждаване, което е пречка за уважаване претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН; 3/ погребението на съпруг представлява ли изпълнение на нравствен дълг и подлежат ли на обезщетяване по реда на чл. 346 ГПК направените разходи във връзка с този ритуал. Спрямо първия въпрос се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, спрямо втория - това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а спрямо третия - чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата по жалбата А. Н. И.-П. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима в частта по иска по чл. 12, ал. 2 ЗН. Спрямо претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявена общо за 1352 лв., касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000лв. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по извършването. Предмет на въззивно и касационно обжалване е постановеното решение по претенции по сметки, предявени по реда на чл. 346 ГПК. А. И.-П., преживяла съпруга на наследодателя, претендира на основание чл. 12, ал. 2 ЗН сумата 7100лв.. Твърди, че е допринесла за увеличаване на наследството като приживе на наследодателя е вложила свои средства за подобряване на имота чрез изграждане на пристройка към основната сграда с площ 25 кв. м. Претенцията е оспорена от ответниците с довод, че към момента на изграждане на пристройката - 1992г. имотът е бил собственост не на наследодателя Л. П., а на неговата майка М. Б.; Л. е придобил собствеността чак през 2008г. когато е наследил майка си; поради това извършеното подобрение не увеличава наследството на Л. П.. Освен това според ответниците налице е възнаграждаване за вложения труд и средства, тъй като ищцата и Л. П. са живяли и ползвали пристройката, а Л. е наследил имота от майка си.
Установено е по делото извършването на пристройката през 1992г., със съгласието на М. Б., както и влагането на средства от страна на ищцата А. П.. Според приетата техническа експертиза пазарната цена на пристройката с площ 25 кв. м., изпълнена в западната част на жилищната сграда, е 5 500лв.
Въззивният съд е приел претенцията за основателна, независимо, че към момента на подобренията собственик на имота не е бил наследодателя Л. П., а неговата майка. Изтъкнал е, че ищцата А. е наследник на съпруга си и е установено безспорно, че през 1992г. тя и съпруга й са извършили подобрението - пристройка към къщата. По този начин тя е спомогнала да се увеличи наследството. Посочил е, че претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде предявена както от наследник, който е допринесъл за увеличаване на наследството, така и от неговите наследници, които встъпват в правата на наследодателя си. Намерил е за неоснователни доводите на ответниците, че ищцата е била възнаградена за извършеното увеличение като е живеела в жилището. Според съда касае се за жилището на съпрузите и А. е живяла в него на това основание, а не е била възнаградена чрез безвъзмездно ползване.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Въпросът дали при претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН за увеличаване на наследството, изразяваща се в подобрения на недвижим имот, е необходимо наследодателят да е бил собственик на този имот към момента на извършване на подобренията, е обуславящ за решаващите изводи на съда. По този въпрос не е налице изрична съдебна практика. Предвид това следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По втория въпрос дали ползването на подобрения, представляващи пристройка, би могло да представлява възнаграждаване на наследника, увеличил наследството, е налице съдебна практика в положителен смисъл. Доколкото решаващият съд не е отрекъл тази възможност, а е направил собствена преценка, че в случая такова не е налице, то този извод не може да бъде проверяван в производството по чл. 288 ГПК, а при разглеждането на касационната жалба по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Л. П. и В. Л. П. срещу решение № 246 от 13.12.2016г. по гр. д. № 295/2016г. на Габровски окръжен съд в частта относно уважената претенция по чл. 59 ЗЗД за разходи за паметник на наследодателя,
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 13.12.2016г. по гр. д. № 295/2016г. на Габровски окръжен съд по касационната жалба на М. Л. П. и В. Л. П. в частта относно уважената претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 74/седемдесет и четири/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: