О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1066

ГР. С., 01.11.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.10.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №3705/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. №1720/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като погасен по давност искът на касатора срещу Окръжен съд Кюстендил по чл. 2, ал. 1, т. 6 от З., за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” при по –тежък / специален/ от определения от съда с изменението на присъдата усилено строг режим за периода 24.04.98 г. до 11.04.2000 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС по чл. 290 ГПК и по ГПК, отм., /последната е в обхвата на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г./ въпросите: Как се изчислява срокът, който се брои по години и може ли съдът да приеме, че последният ден от срока не се включва в изчисляването му; когато ищецът търпи вреди за период от време, необходимо ли е да доказва какви вреди търпи за всеки ден от периода.

...