Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1096/27.06.2011г., постановено по гр. д.№ 1007/11г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение от 17.12.2010г. по гр. д.№ 4714/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против Министерство на вътрешните работи за връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на сумата от 5064075.33 лв., дадена при първоначална липса на основание.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че направените от ищеца по иска – настоящ касатор плащания в размер на отчисления от печалбата, реализирана в безмитните бензиностанции на ГКПП „Капитан А.” и „К.”, са в полза на Национална служба „Гранична полиция” и Национална служба „Полиция”, което е самостоятелно юридическо лице. Решаващият състав е изследвал извършените преобразувания с юридическото лице и е изложил съображения, че от 25.10.2009г. Главна дирекция „Гранична полиция” е правоприемник на лицето, получило плащанията, което има статут на юридическо лице, различно от конституирания ответник – МВР. Безмитната търговия се е осъществявала на основание заповед № 90/25.03.92г. на министъра на финансите и сключен договор с ГУ „Митници”. С течение на времето разрешението е подновявано, като въззивният съд подробно е проследил промените в нормативната уредба и не е констатирал нарушения на закона, както и основания за нищожност на заповедта на министъра. Формираният правен извод е, че плащанията са направени на правно основание, поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касаторът е поставил въпросите за възстановяване на статута на закрито юридическо лице и за значението за правоприемството на подзаконов нормативен акт, определящ юридическото лице като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съставът на ВКС приема, че поставените въпроси за от значение за решаването на спора по делото с оглед на извършената от въззивния съд преценка за липсата на материалноправна легитимация на конституирания ответник по иска. По тези въпроси липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС и същите касаят тълкуването на норми от материалното право – ЗМВР, но са и от принципно значение за статута на юридическите лица, създадени със законов акт. Касационното обжалване следва да се допусне съгласно

чл. 280, ал. 1, т. 3

ГПК за произнасяне по въпросите, които ВКС уточнява по следния начин:

За да се приеме, че е налице правоприемството между две лица, създадени със закон, има ли значение определянето им като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити и този факт има ли за последица възстановяване на статута на закрито юридическо лице?

Отговорът на въпроса за правоприемството между новосъздадено и закрито юридическо лице със сходни наименования, произтича от отговора на първите два въпроса, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване по същия.

Останалите материалноправни въпроси, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са относими към правилността на решението, поради което не подлежат на преценка в производството по чл. 288 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 101281.51 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 1096/27.06.2011г., постановено по гр. д.№ 1007/11г. от Софийския апелативен съд.

УКАЗВА

на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 101281.51 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.