№ 1721

[населено място], 21.06.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1823 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД срещу решение № 271 от 14.07.2023г. по в. гр. д. № 308/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която, като е потвърдено частично и е отменено частично решение № 13 от 01.02.2023г. по гр. д. № 382/2022г. на Районен съд – Пазарджик, касаторът е осъден да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на Й. И. Д., сума над размер от 1 000 лева, до присъдените 2 000 лева, при претендирани 11 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 10.08.2021г. пътнотранспортно произшествие в [населено място] по причина на водача на лек автомобил „Пежо 407“ с ДК [рег. номер на МПС] , гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава от 04.10.2021г. до окончателното плащане, както и да заплати на И. Й. Д. сума над размер от 6 000 лева до присъдените и претендирани 12 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от същото пътнотранспортно произшествие, със законната лихва от 04.10.2021г.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според дружеството размерът на присъдените обезщетения е прекомерен и неправилно не е отчетено съпричиняване. Ищецът Й. И. Д., водач на лекия автомобил „Мерцедес“, е извършил маневра престрояване в лявата насрещна лента, като нито е подал пътепоказател за това, нито се е съобразил с непрекъснатата маркировка. Впоследствие е бил предприет завой надясно без водачът да се съобрази с движещото се след него МПС и без да подаде сигнал за маневрата, каквито се предписанията на ЗДвП.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Длъжен ли е водач на МПС да съобрази поведението си при управление на МПС с поведението на водач, извършващ нарушение на ЗДвП?

2. Налице ли е съпричиняване когато поведението на водач на МПС е част от фактическия състав на ПТП, когато такова поведение противоречи на разпоредбите на ЗДвП?

Според застрахователното дружество - касатор въззивното решение е и очевидно неправилно.

От насрещните страни по жалбата Й. И. Д. и И. Й. Д. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че към 10.08.2021г. „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Пежо 407“ с ДК [рег. номер на МПС] . На същата дата, около 19.40 часа, към дома си в [населено място], с лек автомобил „М. В. , с ДК [рег. номер на МПС] , пътували водачът Й. И. Д., на 52 години, и неговата дъщеря И. Й. Д., на 11 години. При предприемане на маневра завой надясно по [улица], пред № 12, за перпендикулярно заемане на тротоара, при включен десен светлинен сигнал, автомобилът е бил ударен странично в дясно от движещия се отзад с превишена скорост застрахован лек автомобил, управляван от Н. С. М.. Този водач е предприел изпреварване отдясно без да се убеди, че не създава опасност за движещия се пред него автомобил.

При сблъсъка на Й. И. Д. е била причинена контузия на гръден кош с кръвонасядания, както и разкъсно-контузна рана на дясното коляно. За И. Й. Д. инцидентът е бил остра стресова ситуация. Тя е изпаднала в паническо състояние, говорът й е бил затруднен. Имала е болки в гръдния кош. Освен продължилото неврологично нарушаване на темпоритмичната организация на речта (заекване), впоследствие е имала нарушение на съня, на вниманието, вегетативни признаци на тревожност. В резултат на силния стрес е била налице и енурезата (нощно напикаване). Проведени са били множество прегледи, както и когнитивно-поведенческа психотерапия. Детето е приемало лекарства.

Обстоятелствата са били счетени за установени въз основа на събраните писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.08.2021г. и др.), заключенията на съдебна автотехническа експертиза, съдебна медицинска експертиза и комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза, както и показанията на изслушаните свидетели. Показания като свидетели са дали Н. С. М., водач на лекия автомобил „Пежо“, С. А. К. – М., служител в спешния медицински център в [населено място], и И. И. К., майка на Й. и баба на И., която е била очевидец на пътния инцидент.

За справедлив размер на обезщетенията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от 2 000 лева за Й. И. Д. и 12 000 лева за И. Й. Д.. За дължима е била приета и лихва за забава от датата на отправените до застрахователя претенции за плащане (вх. № 4029 и вх. № 4030 от 04.10.2021г.).

Отречено е било наличието на съпричиняване от страна на Й. И. Д..

В отговора на исковата молба във връзка с това възражение застрахователят е посочил, че отговорността за ПТП е на Й. И. Д., водач на автомобила „Мерцедес“, който не е съобразил движението си с траекторията на движение на лекия автомобил „Пежо“; че той е направил заход към завоя по такъв начин, че е преградил възможността за изпреварване вляво и именно поради това водачът на автомобила „Пежо“ е бил принуден да мине от дясната му страна и че при предприемането на маневрата завой надясно, ищецът не е включил съответния светлинен сигнал – десния мигач. Въз основа на показанията на водача на лекия автомобил „Пежо“ М., както и заключението на автотехническата експертиза обаче въззивният съд е приел, че водачът на лекия автомобил „Пежо“ своевременно е възприел започналата от другия автомобил маневра, както и подадения светлинен сигнал (десен мигач) за завой надясно, но вместо да намали скоростта (от 70 км/ч, значително по-висока от разрешената в населено място) и да спре при вече започналата маневра от предно движещото се МПС, което е било възможно, е решил с високата си в този момента скорост на движение да изпревари автомобила „Мерцедес“ отдясно, т. е. да извърши необезопасена маневра. Ударът е бил неизбежен. В показанията си като свидетел, на които се е позовал и въззивният съд, водачът на застрахования автомобил е обяснил, че водачът на автомобила „Мерцедес“ е дал мигач, че самият свидетел е управлявал автомобила със 70 км/ч, бил уморен след работа, неконцентриран, искал да изпревари отдясно и че е платил глоба във връзка с инцидента. При тези обстоятелства, според въззивния съд, единствената причина за настъпване на пътния инцидент е от субективен характер, свързана с действията на водача на застрахования лек автомобил, който се е движил със значително превишена скорост и е възпрепятствал извършването на вече започната от водача на „Мерцедес“ маневра завой надясно, за да извърши неправилно изпреварване.

Въззивният съд е констатирал, че в решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по невъведено от ответника обстоятелство за съпричиняване на резултата, предвидено в чл. 35, ал. 2 от ЗДвП – когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Независимо, че такова нарушение на правилата за движение не е било въведено изрично от застрахователя като основание за ограничаване или намаляване на отговорността му, според въззивния съд не е и налице такава хипотеза. От доказателствата по делото не се е установявало автомобилът „Пежо“ да се е намирал непосредствено или на такова близко разстояние до мястото на маневрата, че да се е налагало пропускане. При появата на лекия автомобил „Пежо“ другият лек автомобил „Мерцедес“ вече е бил позициониран и е започнал маневра завиване надясно с пуснат светлинен сигнал и при съобразена скорост. Ударът е станал близо до тротоара, т. е. към момента на приключване на маневрата.

При тези изложени от въззивния съд мотиви не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по формулираните от застрахователното дружество въпроси.

Първият въпрос на касатора не е правен въпрос по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловил изводите на въззивния съд. Въпросът е предпоставен от твърдението, че от Й. И. Д. са били извършени нарушения на ЗДвП, поставили водача на застрахования лек автомобил в положение да не може да реагира съответно на изискванията на ЗДвП. Такива обстоятелства въззивният съд не е възприемал. Напротив, приел е, че към момента на удара от Й. И. Д. е била извършвана маневра завиване надясно в съответствие с изискванията на ЗДвП - с пуснат светлинен сигнал, при съобразена скорост, без да се е налагало пропускането на друг автомобил. Във връзка с въпроса не е обоснован и критерият по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Същото е по отношение на втория въпрос на касатора, предпоставен от поведение на Й. И. Д., което противоречи на ЗДвП и е в причинна връзка с настъпилите вреди, каквито обстоятелства, съгласно въззивното решение, не са били установени. Същевременно отговор на въпроса (като принципен) може да бъде изведен от задължителната практика на ВКС. За да има съпричиняване, поведението на увреденото лице трябва да е противоправно. Съгласно мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС на РБ, приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. С решението си въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика. Той е възприел, че липсва противоправно поведение на увредения Й. И. Д., което да е в причинна връзка с пътния инцидент и настъпилите вреди, поради което възражението на касатора – ответник за съпричиняване е неоснователно.

С оглед изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната част.

Касаторът е поискал присъждане на направените в касационното производство разноски по чл. 78, ал.1, вр. чл. 81 от ГПК, но предвид изхода на спора няма основание за присъждане на такива разноски.

Разноски са претендирани и от насрещните страни, но такива не се установяват, при което съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК с присъждане на разноски.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 14.07.2023г. по в. гр. д. № 308/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.