О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 807

С., 11, 12, 2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

в закритото заседание на десети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 631 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. чл. 705, ал. 2, предл. 2-ро in fine ТЗ.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 2852/30.V.2012 г. на [фирма] (в несъстоятелност) ООД - [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Т. против решение № 140 на Варненския апелативен съд, ТК, от 18.V.2012 г., постановено по т. д. № 79/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 11 от 16.І.2012 г. на Търговищкия ОС по т. д. № 58/2010 г.: за отказ да бъде утвърден оздравителен план на предприятието на длъжника настоящ касатор.

Оплакванията на последния са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснато от състава на Варненския апелативен съд „грубо процесуално нарушение”. Поради това се претендира касирането му: „като незаконосъобразно”.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговищкото [фирма] (в несъстоятелност) обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „казусът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Инвокиран е довод, че „законодателят, ако е имал желанието, изрично е щял да посочи,...