Публикувано: Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1964 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.

ОТЧУЖДАВАНЕТО НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, СОБСТВЕНИ НА ЛИЦЕ, КОЕТО НЕ Е ДАЛО ДЕКЛАРАЦИЯ СЪГЛАСНО ЧЛ. 10 ЗОЕГПНС ИЛИ Е ПОДАЛО ДЕКЛАРАЦИЯ С НЕВЕРНИ ДАННИ, МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШВА САМО АКО СА НАЛИЦЕ УСЛОВИЯТА ЗЗД НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 22 С. З., И ТО ПО ИНИЦИАТИВА НА ПРОКУРАТУРАТА

Чл. 22 ЗОЕГПНС

§ 1 от Указ № 280/23.06.1962 г. за преустановяване действието на ЗОЕГПНС

С § 1 от Указ № 280 от 23.06.1962 г. на Президиума на Народното събрание се разпорежда, че се преустановява за в бъдеще действието на Закона за отчуждаване едрата градска покрита недвижима собственост с изключение на разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и чл. 20 и 22 от закона. С ал. 2 на § 1 от указа се предвижда, че случаите, които има пред вид чл. 22 ЗОЕГПНС, следва да се разрешават от окръжния съд с участието на съдебни заседатели.

Съгласно чл. 22 ЗОЕГПНС, който не подаде декларация по чл. 10 или подаде такава с неверни данни: се наказва с глоба до 300 000 лв. и с конфискация на подлежащите на отчуждаване по този закон имоти. Както се изтъква в предложението, чл. 22 не се прилага еднакво от съдилищата след издаване на Указ № 280. Нееднакво се разбират характерът на разпоредбата на чл. 22, както и предпоставките, при които тя трябва да се прилага. Този текст предвижда наказание глоба и конфискация. Той следователно е наказателна норма. На нарушителите на текста може да се налага наказанието, предвидено с него, ако са налице изискванията в него и освен това, ако не е изтекла давността за наказателното преследване, както тя е предвидена в общата част на Наказателния кодекс. Поддържа се, че от датата на указа започвала да тече нова давност за погасяване наказателното преследване по чл. 22. Това становище е неправилно. За да се приеме, че за приложението на чл. 22 започва да тече нова давност от датата на указа, е необходимо да има изрична разпоредба в този смисъл. В указа липсва такъв текст. Но и от общия смисъл на указа не може да се направи такъв извод, макар че, щом като се касае до разпоредба за наказателно преследване, тя трябва да е изрична. Поддържа се, че наказанието конфискация, предвидено в чл. 22, не е от характера на наказанието конфискация, предвидено в чл. 22, т. 3 НК. Според това становище конфискацията по чл. 22 представлява изземване на подлежащия на отчуждаване недвижим имот без обезщетение, предвидено по чл. 14 с. з. Това становище е също незаконосъобразно. Няма никакво основание да се счита, че конфискацията по посочения текст е нещо друго от конфискацията, предвидена в чл. 22, т. 3 НК. НК предвижда в някои случаи изземване на средствата, с които е извършено престъплението, но това става само в случаите, за които тази мярка е предвидена. Общата разпоредба на чл. 33 НК очевидно има пред вид други случаи. Затова неправилно е тя да се разпростира и за непредвидени случаи. Ето защо неправилно е да се поддържа, че макар давността за наказателно преследване за нарушение на чл. 22 да е изтекла, било допустимо да се изземе имотът, подлежащ на отчуждаване.

Понеже чл. 22 ЗОЕГПНС представлява наказателно правна норма, то явно е, че наказанието, предвидено в нея, следва да се налага от наказателен съд. Това значи, че за възбуждане на наказателно преследване следва да се спазят общите изисквания на НПК. Ето защо не може да се върши конфискация на имоти по чл. 22 само по инициатива на съда или на съответен общински народен съвет, или на който и да е друг орган освен на прокуратурата.

§ 1, ал. 2 от Указ 280 само определя състава на съда, който следва да се произнася по приложението на чл. 22, но не изменя реда на възбуждане наказателното преследване. От това следва, че гражданският съд, т. е. съдът, който разглежда гражданскоправни спорове по реда, предвиден в ГПК, не може да се произнася по приложението на чл. 22 ЗОЕГПНС.