Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Ц. С., И. Й. С., В. Й. С., Ц. Й. С. против решение № 1478/2014г. по гр. д.№ 2386/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.03.2013г. по гр. д.№ 3172/2011г. на СГС. С последното е отхвърлен искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /първоначална редакция, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР/, предявен от наследодателя на касаторите Й. И. С., починал в хода на процеса, заместен от касаторите против [фирма] [населено място] да се признае правото на собственост на ищците на основание реституция по ЗСПЗЗ върху имот нива от 1, 510 кв. м., находяща се в РП на „Национален киноцентър” в землището на Д., м. „Равен Г.”, част от имот 283, кад. лист № 661 по кадастрален план от 1946 г. и да се подпълни кадастралната карта с възстановения им имот.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10б ЗСПЗЗ и пар. 6, ал. 6 ЗППДОП отм., респективно пар. 11 ЗПСПК и за необоснованост на извода, че върху процесния имот е реализирано обществено мероприятие, което не позволява реална реституция и, че той е бил включен в капитала на ответното дружество преди възстановяване правото на собственост.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата са формулирани два правни въпроса: 1. печка за реституция ли е осъществяване на комплексно обществено мероприятие, ако от доказателствата се установява, че частта от това комплексно обществено мероприятие, която попада върху процесния имот не е осъществена, подлежи ли на реституция тази част, или правоимащите лица имат само правото на обезщетение. 2. за да е налице пречка за реституция на конкретен имот на основание пар. 6, ал. 6 ЗППДОП /отм, респективно пар. 11 ЗПСПК,/ необходимо ли е държавата да е предоставила по надлежния ред правото на стопанисване и управление върху този имот, респективно преобразуващото се дружество да е включило в капитала този имот преди датата на постановяване на решението за реституция по ЗСПЗЗ, или е възможно и последващо решение на държавата за включване на един имот в капитала на дружество, преобразуващо се по реда на ЗППДОП отм. да доведе до порок на по-рано постановеното решение на ОСЗГ, съответно до незаконосъобразност на реституцията. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика –Р № 67/10.04.2014г. по гр. д.№ 5615/2013 г. по гр. 290 ГПК по първия поставен въпрос и наличие на противоречива съдебна практика, формирана от възивното решение и Р № 1478/09.01.2009г. по гр. д.№ 3349/2007г. V гр. о. по отменения ГПК по втория поставен въпрос.

Ответникът по касация взема становище за неоснователност на жалбата и за не допускане до касационен контрол, тъй като съдебната практика не е противоречива по първия поставен въпрос и приема, че реализирането на комплексно обществено мероприятие е основание за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ дори да има свободна незастроена площ в очертанията на терена, върху който е то реализирано, а по втория въпрос се твърди последователна и непротиворечива съдебна практика по приложението на пар. 6, ал. 6 ЗППДОП отм. според която при открита процедура по приватизация органът по реституция не може да възстановява реално правото на собственост върху имотите, включени в приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване. Р № 205//08.07.2010г. по гр. д.№ 4543/2008г. І гр. о. Р № 78/08.07.2010г. по гр. д.№ 4543/2008г. ІІ гр. о.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По предявеният иск е установено следното:

Първоначалният ищец Й. И. С. /наследодател на касаторите/ е единствен наследник на И. С. А., починал на 01.02.1989г. Той е придобил нива от 3, 430 дка по наследство от баща си С. Т. А., който е признат за собственик с н. а. № 12, т. 1/05.02.1929г. и спогодба по делба от 19.02.1934г. по ч. гр. д.№ 1419/1934г. на Софийски окръжен съд. Този имот е идентичен с имот 283 по кадастралния план, изработен 1946г. в кад. лист 661. Въз основа на удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и скица по ал. 6 ППЗСПЗЗ е възстановена в съществуващи реални граници с решение № 8163/18.12.2000г. на ПК на наследници на И. С. А. част от имот 283 с площ 1, 510 дка.

Със заповед № 2139/20.12.1948г. е одобрен подробният градоустройствен план на София, по който е отреден терен за Национален киноцентър, но не може да се определи точната му площ и граници поради липса на точен графичен материал. Затова не се установява категорично дали процесния имот е част от този терен към 1948г., респективно дали се счита отчужден на основание първоначалната редакция на чл. 39 ЗПИНМ. Първоначалният АДС от 1952г. също не посочва общата площ, актувана за държавна. В списъците на собствениците, чийто имоти се отреждат за киноцентъра не фигурира наследодателя на ищците. Включени са и имоти с неизвестен собственик, но процесния имот не е и между тях. Регулационен план на този район е одобрен за първи път със заповед от 15.07.1972г. и в него е заснет имот 283, който попада частично в очертанията на парцел І-национален киноцентър. Процесният терен от 1510 кв. м. попада в очертанията на този парцел. През 1970 г. е изготвен кадастрален план, по който имот 283 е заснет като имот 113. Имота е заснет като ливада. Този кадастрален план има първа емисия 1975 г. и в него е заличена ютозападната граница на имота. В следващата емисия на този кадастрален план от 1987г. югозападната граница не е показана. На 13.04.1970 г. е съставен нов АДС № 4613, в който е актувана вече земя с площ 11118 дка, предоставена за стопанисване и управление на Националния киноцентър. С разпореждане на МС № 3/18.01.1995г. се преобразуват „Студия за игрални филми „Б., „Студия за анимационни филми София и Държавно предприятие обработка на филми в ЕАД с държавно имущество „Б. филм” с капитал, оценката на имуществото по баланса към 30.09.1994г., което включва и предоставените за стопанисване и управление 1118 дка, според заключението на счетоводна експертиза. Преобразуването е вписано в търговския регистър с решение от 07.02.1995г. на СГС./л. 38-40/ Поради това, че терена е прекалено голям и предвид процесите на реституция, с решение на Столичния общински съвет от 15.02.1999 г. е променено отреждането на терена за киноцентъра, като той е намален до технологично необходимата площ 262, 5 дка. /л. 53 от делото на СГС/. Съобразявайки това решение, МС издава Разпореждане № 9/29.07.2002г. за намаляване на капитала на ЕАД с държавно имущество с площта, с която е намален терена отреден за киноцентъра. Разпореждането препраща към решението на С. О. НС от 15.02.1999г. / л. 41 и 42 от делото на СГС/. Включени са други материални активи, така, че с АДС № 03342/18.02.2003г. са актувани 302 дка. В графа 12 е отразено, че актуваното имущество е включено в капитала на [фирма]. На 24.02.2006г. е сключен договор за продажба на 95% от акциите на [фирма]. / л. 86 от делото на СГС/

От последната СТЕ с в. л. К. се установява, че по одобрени проекти в периода 1964-1975г. и сметна документация е извършено застрояването и озеленяването на киноцентъра. /материалите, приложени в черна папка/ Върху процесния имот няма сгради и алеи, но е построена и въведена в експлоатация през 1964г. масивна ограда. Не са реализирани проектираните, предвиждащи в югоизточната част на имота - да има малка сграда пропусквателен пост, бариера и шосе с ширина 5, 5 м. Реализиран е обаче плана за озеленяване, одобрен 1975г., предвиждащ дървесна растителност. Към 1970г. на местото на процесния имот е била ливада, а сега на същото место има габъри, на възраст около 40 години. Р. озеленяване съответства на проекта за това от 1975 г. и на отреждането на тази част от имота на киноцентъра по сега действащия план – за озеленяване.

Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот, за който не се установява да е отчужден и да има обезщетяване. Прието е, че същия е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като е бил със земеделско предназначение до колективизацията – 1956-1968г., но в последствие е включен в територията на киноцентъра и попада в технологично необходимата площ, съставлява част от реализирано комплексно мероприятие, поради което не е подлежал на реална реституция, а правоимащите имат само право на обезщетение, съгласно нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ. Мотивирал е извода на неоснователност и с нормата на пар. 11 ЗПСПК /аналогичен на пар. 6, ал. 6 ЗППДОП отм., според която правоимащите, чийто имоти са включени в капитала на приватизиращи се дружества се обезщетяват с акции или дялове от предприятието.

Първия поставен въпрос - печка за реституция ли е осъществяване на комплексно обществено мероприятие, ако от доказателствата се установява, че частта от това комплексно обществено мероприятие, която попада върху процесния имот не е осъществена, подлежи ли на реституция тази част, или правоимащите лица имат само правото на обезщетение, не кореспондира на установеното по делото и не определя изхода от спора поради следното:

Действително в процесния имот е било предвидено да се реализира пропусквателен пункт и бариера, които не са реализирани, но са реализирани предвидените по одобрен проект масивна ограда и озеленяване с дървесна растителност по одобрен през 1975г. проект. Сега терена на процесиня имот съответства на предвиденото по плана – зона Смф2. Процесната площ от 1510 кв. м. е част от оградената площ на киноцентъра и е част от технологично необходимата - 262, 5 дка. Това означава, че е част от реализираното комплексно обществено мероприятие, поради което съдът в изпълнение на съдебната практика по чл. 10б ЗСПЗЗ е приел, че не подлежи на реално възстановяване. Решение № 67/10.04.2014г. по гр. д.№ 5615/2013 г., на което се позовават касаторите не е по аналогичен казус. С него е разгледан случай, при който е имало отреждане за ВМИ, но отчуждаването е било по ЗПИНМ за онкологично отделение към ВМИ. Реституцията е проведена по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ,…. Такава сграда не е построена, поради което е последвала реституция от кмета. В терена, предназначен за онкологичен център, но извън реституирания имот са били изградени гаражи. Поради това, че фактите и приложимото право са различни, цитираното решение не обосновава и допълнителното основание за допускане до касация.

Вторият въпрос, касаещ приложението на пар. 6, ал. 6 ЗППДОП отм., респективно пар. 11 ЗПСПК е поставен във връзка с твърдения, че преобразуването на дружеството и включването на процесния имот в капитала му е станало след реституцията. Тези твърдения не кореспондират на фактите, установени по делото. Преобразуването на държавната собственост в собственост на търговско дружество с държавно имущество се извършва с преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество, а не при последващите преобразувания на търговското дружество по ТЗ. Както се посочи по-горе С Р. № 3 от 18.01.1995г. е станало преобразуването на държавните предприятия „Студия за игрални филми „Б., „Студия за анимационни филми София и Държавно предприятие „Обработка на филми в ЕАД с държавно имущество „Б. филм” с капитал - имуществото по баланса към 30.09.1994г., вписано в СГС с решение от 07.02.1995г. /л. 38-40/. Ищците се позовават на реална реституция с решение № 8163 от 18.12.2000 г., т. е. включването на процесния имот в капитала на ЕАД с държавно имущество е станало преди реституцията. С последващото Р. № 9/29.07.2002г. е извършено преобразуване по ТЗ, като е намален капитала на ЕАД с държавно имущество за сметка на терените, за които е променено с решението от 15.02.1999г. на Столичен общински съвет отреждането за киноцентър над технологично необходимата площ от 262, 5 дка, но процесния имот не попада в изключената площ, а в технологично необходимата. Затова мотивите на въззивния съд за приложението на пар. 11 ЗПСПК, респективно пар. 6, ал. 6 ЗППДОП отм. съответстват на съдебната практика - Р № 205//08.07.2010г. по гр. д.№ 4543/2008г. І гр. о. Р № 78/08.07.2010г. по гр. д.№ 4543/2008г. ІІ гр. о.

С Р № 1478/09.01.2009г. по гр. д.№ 3349/2007г. V гр. о. по отменения ГПК, на което се позовава касатора е прието, че тъй като е налице реализирано мероприятие е приложима нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ и имота не подлежи на реална реституция, поради което е неприложим пар. 11 ЗПСПК. Въззивният съд се е позовал на приложението на този текст като евентуален мотив за неоснователност на иска. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие с това решение и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК.

По изложените съображения не се допуска касационно обжалване и по двата формулирани въпроса, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1478/2014г. по гр. д.№ 2386/2013г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Е. Ц. С., И. Й. С., В. Й. С., Ц. Й. С.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: