№ 334 / 31.05.2016 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:Председател: Бранислава Павлова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2073 по описа за 2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1711/ 03.11.2015 г. по гр. д. № 1826/ 2015 г., с което Пловдивски окръжен съд като потвърждава решение № 1434/ 27.04.2015 г. на Пловдивски районен съд в обжалваните части, отхвърля исковете, както следва:

· да се признае за установено по отношение на И. И. А. и [фирма], че на основание чл. 2 ЗВСВОНИ и други закони З. Н. Н. е собственикът и на останалите 5/ 12 ид. части до пълния обем на правото на собственост от 12/ 12 върху един поземлен имот в [населено място] и построената в него сграда и

· на основание чл. 109 ЗС И. И. А. и [фирма] да бъдат осъдени да преустановят действията си, с които пречат на З. Н. Н. да упражнява правото си на собственост, като преустановят ползването и преминаването през застроения имот.

Решението се обжалва от З. Н. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните материалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да уважи иска по чл. 109 ЗС, когато с предявяването му се иска защита на правото на собственост чрез осъждането на ответниците да преустановят ползването и преминаването през имот в хипотезата, в която ответниците не оспорват, че извършват такива действия, а по делото липсват доказателства да са носители на вещни права върху чуждия имот, които да са им учредени съгласно изискванията на чл. 55 ЗС във връзка с чл. 192 ЗУТ? и

2. Учредява ли право...