Производството е по чл. 288 ГПК.

[фирма] чрез процесуалните пълномощници адв. Св.М. и адв. Ек.С. от САК са обжалвали въззивното решение на Софийския апелативен съд, първи граждански състав №1827 от 17.08.2015 г. по гр. д. 924/2015г. с което е уважен предявения срещу дружеството иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК предвид предмета на спора – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.

Ответницата Л. Л. Т. е подала писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:

С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, І-16 състав от 12.12.2014г, постановено по гр. д. № 14621/2011г. и е решил делото по същество като е признал за установено по отношение на [фирма], че Л. Л. Т. е собственик на ид. ч. части от поземлен имот с идентификатор 68134.1945 по КККР находящ се в землището на Б., С., м.”Краище”К., и е осъдил [фирма] да предаде владението на имота.

По основния спорен въпрос по делото за основанието на което е бил одържавен процесния имот, което обуславя и предпоставките на възстановяването му, апелативният съд е приел, че имотът не е отчужден по реда на Закона за общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941г., до какъвто извод е достигнал първоинстанционния съд. Мотивите на въззивния съд са, че непосредственият отчуждителен ефект на плана, влязъл в сила преди 9.07.1956г., е в зависимост от фактическото завземане на имота за реализиране на отреденото с плана мероприятие съобразно препращащата към чл. 39 З отм. норма на чл. 74а от З. /ДВ бр. 54/6.07.1956г./. Прието е също така, че по делото не са представени доказателства за наличието на строителни книжа и документи за сградите в спорния имот, описани в заключението на техническата експертиза т. 9.1, предимно представляващи складови помещения в недобро състояние, и амортизирани, поради което не би могло да се приеме, че към датата на реституцията, представляват съществен елемент от прилежащата инфраструктура на киноцентъра, нито че това застрояване е променило дотолкова съществено имота, че той да не съществува реално до размерите, в които е отчужден.

С оглед противоположните правни изводи на инстанциите по същество по отношение предпоставките за възстановяване на собствеността, обусловен от приложимия закон, по който е извършено одържавяването, правният въпрос, който поставя касаторът за основанието за одържавяването на имота, доуточнен от ВКС въз основа на доводите в изложението за допускане на касационното обжалване с оглед конкретния спор в смисъл кога настъпва вещноправният ефект при отчуждаването на имотите по Закона за приложение на общия градоустройствен план на С. от 1941г отм., е от значение за делото, както и за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Свързани с решаващите мотиви на апелативния съд в обжалваното решение са и въпросите за значението на благоустройственото мероприятие, проведено върху одържавения имот при възстановяването му по реда на ЗВСОНИ и дали асимилирането на одържавения имот в единно комплексно мероприятие изключва неговото самостоятелно съществуване, независимо от това дали имотът е застроен и изцяло. Изводите на съда в обжалваното решение, че съществуването на амортизирани сгради предимно със стопанско предназначение, не е променило дотолкова съществено имота и той съществува реално до размерите, в които е отчужден, са в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС - решение № 151 по гр. д. № 1082/11 год. ІІ г. о. и решение № 567 по гр. д.№ 1112/2009г. на ВКС, І г. о., поради което касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, първи граждански състав №1827 от 17.08.2015 г. по гр. д. 924/2015г.

Указва на касатора, че на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 616 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: