Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. В. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, Втори граждански състав, постановено на 03.12.2015г. по в. гр. д.№1490/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. К. В. срещу К. Г. Ч. инцидентен установителен иск за признаване за установено, че В. К. В. е изключителен собственик на апартамент №18 на трети етаж, построен върху държавна земя в [населено място], на [улица], вх.Б поради лична трансформация на лично имущество на майка му Р. М. Ч. – парични средства, придобити от нейния баща М. Ф. Д. и е допусната делба на апартамента при квоти ид. Част за К. Г. Ч. и ид. части за В. К. В..

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали дареното от родител на единия съпруг е дарение за него или за двамата съпрузи.

Ответникът по касационна жалба К. Г. Ч. не изразява становище за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:

К. Г. Ч. е предявил срещу В. К. В. иск за делба на процесния недвижим имот, като по реда на чл. 212 ГПК В. К. В. е поискал от съда да се произнесе в решението си по твърдението му, че процесният имот е бил изключителна собственост на неговата майка Р. М. Ч., макар и придобит по време на брака й с Г. Д. Ч., баща и наследодател на съделителя К. Г. Ч..

С обжалваното решение е прието, че предявеният от В. К. В. инцидентен установителен иск е неоснователен, имотът е съсобствен между съделителите и следва да бъде допуснат до делба.

Прието е, че процесният апартамент е придобит на 11.03.1988г. от Р. Ч. по договор за продажба за сумата 8835лв. по време на брака й с Г. Д. Ч., сключен на 28.02.1983г. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че Р. Ч. е изплатила процесния апартамент изцяло със заем от Д. /но средствата са били дарени от нейния баща/ с представената по делото вносна бележка, в която е посочена като вносител на сумата 7802.50лв. Посочено е, че с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Твърдението, че са дарени средства от бащата на Р. Ч. е прието за недоказано, тъй като не е установено осъществяването на всички елементи от този едностранен акт, конкретно дарствено намерение персонално и единствено към дъщерята. От анализа на свидетелските показания е прието, че решението на дарителя е било да се погаси семейно, а не лично на дъщеря му задължение, като дарителят е оповестил намерението си пред семейството, а не конкретно на дъщеря си. Посочено е също така, че в случай, че се цели персонално дарение, то е следвало да бъде отразено или по друг начин изразено при нареждането за прехвърляне на сумата, както и че липсват други обективирани изявления на дарителя, от които категорично да се установява волята му да облагодетелства единствено и само дъщеря си. Поради това е прието, че жилището е придобито по време на брака чрез съвместен принос на съпрузите и делбата следва да бъде допусната при квоти ид. част за К. Ч. и ид. части за В. В. с оглед на обстоятелството, че Г. Ч. е починал на 06.11.2004г. и като наследници по закон е оставил син К. Ч. и преживяла съпруга Р. Ч., а Р. Ч. е починала на 26.07.2012г. и е оставила като свой единствен наследник сина си В. В..

Действително във въззивното решение са изложени съображения, касаещи произхода на средствата, с които е бил погасен заемът, изтеглен с цел заплащане на цената на процесния апартамент при неговото придобиване, включително и за необходимостта дарявайки парични средства родителят на единия от съпрузите да заяви изрично, че надарява само своето дете. Прието е обаче, че погасеното задължение /по сключения с Д. договор за банков кредит/ е поето за задоволяване нуждите на семейството по смисъла на чл. 25, ал. 2 СК и за изпълнението му съпрузите са отговаряли солидарно. Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения от В. К. В. инцидентен установителен иск следователно не е основан единствено на недоказаност на конкретно намерение персонално и единствено да бъде надарена Р. М. Ч..

Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за правното значение на обстоятелството, че с дарената от М. Д. сума е погасен заем на дъщеря му Р. Ч. към Д., който е бил изтеглен по време на брака й с Г. Ч. за заплащане цената на процесния апартамент, съответства на трайно установената съдебна практика, според която имот, придобит по време на брака по силата на възмезден придобивен способ, чиято стойност е платена със средства, получени от единия или от двамата съпрузи по договор за кредит, се придобива и притежава от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, като обстоятелството с чии средства е погасено задължението за кредит е ирелевантно за принадлежността на правото на собственост и има значение само за уреждане на облигационните отношения по повод изпълнението на това чуждо задължение. И доколкото в настоящия случай е налице именно такава хипотеза, то въпросът за произхода на средствата, с които е погасен кредитът, е ирелевантен за разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост, следва да се приеме, че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице – постановеното от въззивния съд решение не противоречи на практиката на ВКС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.12.2015г. по в. гр. д.№1490/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: