ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 935

С., 22, 12, 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 18 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

ч. т. дело № 3744 /2014 год.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ер В. О.-К. против определение № 1752/9.09.14 г. по в. т.д. № 104/14 г. на Пловдивски АС, с което се оставя без разглеждане, като просрочена, молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с което се потвърждава първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на О..

Ответното по частната жалба У. л. Е.-С. е подало отговор, че същата е неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение 200 лв.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното определение е прието, че срокът за обжалване на въззивното решение е 7 дневен, съгласно чл. 633, ал. 2 ТЗ, както е посочено и в самото решение. Съответно, това е и срокът за искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Доводът на частният жалбоподател е, че в случая следва да намери приложение едномесечния срок за касационно обжалване по чл. 283 ГПК. Чл. 633, ал. 2 ТЗ установявал специален срок само за въззивно обжалване на първоинстанционни решения в производството по несъстоятелност.

Този довод е неоснователен. Разпоредбата на чл. 633, ал. 2 ТЗ не изключва касационното обжалване. Тя се явява специална спрямо чл. 283 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика-опр. № 943/25.11.11 г. по...