Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. К. чрез адв Св.П. срещу решение №1316 от 01.11.2018г по в. гр. д.№ 1933/2018г на Пловдивски окръжен съд, с което в обжалваната част е потвърдено изцяло решение № 1563 от 04.05.2018г на Пловдивски районен съд Уважен е иска на И. Г. Ш. срещу касатора К. К. К. за обезщетение на неимуществени вреди до размера на сумата 5400 лева в резултат на причинени телесни увреждани на 17.05.2017г вследствие ухапване от куче порода „Питбул”, надзор над което е упражнявал К.К.И е предявен, квалифициран и разгледан на основание чл. 50, ал. 1 ЗЗД.

Решаващо за уважаване на иска срещу ответника и настоящ касатор в случая е съображението, че при изяснената фактическа обстановка последният лично и пряко е упражнявал надзор върху кучето, ухапало ищеца в парка на[жк],гр.П.. Ответникът е разхождал поднадзорното му куче в нарушение на забраната по чл. 177, ал. 1 т. 3 ЗВМД, без необходимите с оглед породата му неразтеглив повод и намордник, при което надзираваното от К. К. куче и кучето на ищеца се сбили, а при опита на двамата да ги разтърват, агресията на питбула се насочила към ищеца Ш., който бил ухапан по ръката.

В изложение по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за солидарната отговорност на общината и на лицето, при което временно е настанено животното, или пък отговаря ли въобще общината и временния осиновител, ако са положили дължимата грижа.Изтъква се противоречие с решение №308/2018 по гр. д № 1068/2017 ІV г. о на ВКС. Въпроси, по който се изтъква основанието на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото са как се доказва собствеността на кучето по иск за вреди от нараняване от куче, което е безстопанствено, собственост на общината, въпреки че е настанено в приемен дом ; ангажира ли се отговорността на общината, или тя следва да се поеме изцяло от лицето при което кучето е настанено на доброволни начала ; следва ли общината да отговаря солидарно по чл. 49 ЗЗД при куче, настанено в приют и изведено оттам временно.

Отговор е постъпил от И. Г. Ш., чрез адв П. Ю. от АК П., поел защитата му за настоящата инстанция при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Изтъква се, че поставените въпроси нямат никакво значение за правилността на обжалваното решение, тъй като към момента на инцидента кучето се е намирало под надзора на ответника. Претендира се присъждане на разноски.

Касационната жалба е постъпила в срок и е допустима.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, Не е отговорено на общ критерии за формулиране на правен въпрос, включен в предмета на делото и на специалните критерии за обосновка (основание по чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК) по такъв въпрос, който да е конкретно свързан с решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока съгласно разясненията в ТР №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. ОСГТК.При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат.

Поставените от касатора въпроси не отговарят на горното общо условие, Не е решаващо произнасян от въззивния съд въпроса следва ли общината да отговаря солидарно с ответника по предявения иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, тъй като искът е насочен единствено срещу ответника в качеството му на лице, под чийто надзор кучето несъмнено се е намирало. Не е налице противоречие на въззивното решение с указаното в решение №308/2018г ІV г. о, тъй като в случая ищецът е потърсил отговорност не от общината, а от упражняващия надзор над животното по време на инцидента. Условието във въпроса, свързано в полагането на „дължимата грижа” няма отношение към установената и възприета от съда фактическа обстановка. Ищецът има избор срещу кой от солидарно отговорните длъжници по смисъла на чл. 50 ЗЗД пряко да насочи претенцията си за вреди от вещ и може да предяви иска срещу всеки от солидарно отговорните съгласно закона лица, като претендира цялото обезщетение.Това разрешение следва от ясното съдържание на чл. 50 ЗЗД и института на пасивната солидарност при възложената от закона обективна отговорност, съгласно установената практика на ВКС.Поради това не е налице както противоречие, така и поддържаното основание на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Представляващият ответника по жалбата адвокат П. Ю. е представил договора за безплатно поета защита на клиента си за тази инстанция и има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., дължимо от касатора в размера на минималното по Наредба №1 / 2004г на ВАдв.С,или в размер на 500 лева.

Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №1316 от 01.11.2018г. по в. гр. д.№1933/2018г на Пловдивски окръжен съд

Осъжда К. К. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. П. Ю. от АК П. с адрес [населено място] [улица],Офис 2, сумата 500 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.