7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1670

гр. София, 19.06.2024годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

З. Х.

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2000 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. К., представлявана от адв. М. М., срещу решение № 413 от 31.07.2023г. по в. гр. д. № 488/2022г. на Окръжен съд В. Т. с което след частична отмяна на решение № 10 от 08.03.2022г. по гр. д. № 107/2021г. на Районен съд Елена е отхвърлен предявеният от касатора против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени при настъпило на 04.09.2020г. ПТП, за разликата над 3500 лева до 7000 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че въззивният съд неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от нея неимуществени вреди, като не е анализирал в цялост всички критерии. Сочи, че не са взети предвид причиненото й от констатираните увреждания неудобство, както и продължтелността на възстановителния период и факта, че продължава да търпи неблагоприятните последици от настъпилото увреждане. Намира, че в резултат на това въззивния съд е определил занижен размер на дължимото й се обезщетение за доказаните по делото неимушествени вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос: „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл.52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968г., като определи конкретния размер на обезщетение след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка?“. Твърди се, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 42 от 21.05.2021г. по т. д. № 494/2020г. на ВКС, II т. о., решение № 179 от 29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014г. на ВКС, I т. о., решение № 128 от 01.08.2017г. по т. д. № 231/2016г. на ВКС, II т. о., решение № 171 от 18.11.2016г. по т. д. № 2811/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 93 от 23.06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на ВКС, II т. о., решение № 99 от 08.102013г. по т. д. № 44/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 749 от 05.12.20008г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, I т. о., решение № 103 от 02.11.2020г. по т. д. № 2181/2019г. на ВКС, I т. о., решение № 240 от 15.01.2019г. по т. д. № 518/2019г. на ВКС, I т. о.

Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства и е постановено в противоречие с критерия за справедливост.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живо и Здраве” АД, представлявано от юрк. Б. М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационен контрол, тъй като поставеният въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС и въззивното решение не е очевидно неправилно. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че първоинстанционното решение като необжалвано от страните е влязло в законна сила на основание чл.296, т.2, пр.1 ГПК в частта на уважения осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 2500 лв., ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от 24.02.2021г. до окончателното изплащане, поради което е задължително за съда на основание чл.297 ГПК и със СПН е признато правото на ищцата като увредено лице от ПТП, реализирано на 04.09.2020г., на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания. Приел е за безспорно установено, че на 04.09.2020г. около 14,00ч. на път 2-53, км.43+100 в посока от [населено място] към гр.В.Търново, на територията на общ. Е., е реализирано ПТП, при което ищцата е пътувала със съпруга си на задна седалка на мотоциклет „Х. М.“, с ДК [рег. номер на МПС] , управляван от съпруга й и негов собственик М. К., в условия на дъжд и мокра пътна настилка, при което при десен завой водачът на мотоциклета е изгубил контрол върху МПС, излязъл вляво извън пътя срещу посоката си на движение е се блъснал в крайпътен скат. Приел е за безспорно и че вина за процесното ПТП носи водачът на мотоциклета, имащ качеството застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ при ответния застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП.

По спорния във въззивното производство въпрос относно справедливия размер на обезщетението е посочил, че съобразява най – вече характера и степента на уврежданията, причинени на ищцата, установени от СМЕ, а именно: 1/ мозъчно сътресение, протекло с прояви на зашеметяване и дезориентация за време и място, и 2/ контузия /натъртване/ на меките тъкани с оток в областта на раменният пояс и на паравертебралната /гръбна/ мускулатура. Взел е предвид, че според експертизата ищцата е претърпяла лека телесна повреда, изразена във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдания по време на възстановително – оздравителният процес, наблюдаващи се във времето към момента на прегледа от вещото лице персистиращи оплаквания, неврологични смущения в шийният отдел на гръбначният стълб от болезнени и ограничени движения в шията и раменният пояс. Изтъкнал е, че получената от ищцата закрита черепно – мозъчна травма, проявена като мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване и дезориентация за време и място, е с кратък срок на лечение и възстановяване от около 25 – 30 дни, след което се очаква възстановяване на клиничното здраве на пострадалата, и същата, видно от СМЕ, е травма /лека телесна повреда/ с лек характер. Отчел е, че като последица от ПТП при ищцата са получени и се наблюдават при личния й преглед от вещото лице субективни и обективни симптоми от лек характер, които персистиращи субективни оплаквания от смущение в неврологичният статус са обичайни, но за неопределен срок на отзвучаване. Съобразил е и начина и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на ищцата, както и обстоятелството, че е имала болничен 4 дни престой от 04.09.2020г. до 07.09.2920г. при поставена й окончателна диагноза: „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, лекувана е само консервативно, ползвала е общо 26 дни отпуск поради временна неработоспособност, от които само 4 дни болничен престой, а останалите 22 дни - домашен – амбулаторен, и че според СМЕ болките при движение на главата настрани и при завъртане в шийната област и в областта на раменния пояс са със средна степен, проявени като последствие от причинената при ПТП травма, трудно повлияващи се от обезболяващи. Въззивният съд е посочил, че освен посочената диагноза, не са описани други увреждания на ищцата, поради което е приел, че по делото не е доказано от ищцата пълно и главно посоченото в двата амбулаторните листа от 21.09.2020г. нейно увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия да е получено от ищцата в пряка причинно – следствена връзка именно от процесното ПТП. Отбелязал е, че такова увреждане не е посочено да е последица от процесното ПТП и от СМЕ. Въззивният съд е съобразил краткия период на лечение и възстановяване на ищцата от ПТП, липсата на получени усложнения и настъпилото възстановяване, както и че според експертното заключение не се налага физиотерапия и рехабилитация. Взел е предвид още, че в резултат от процесното ПТП ищцата е претърпяла и увреда на психическото си здраве, изразена в обичаен преживян стрес, страх, „психическа травма“. Не е възприел заключението на вещото лице по СМЕ в частта, че травмата от процесното ПТП е оставила отпечатък в психо - емоционалната сфера на ищцата, като е изтъкнал, че то не разполага със специални знания в областта на психологията. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля К., съпруг на ищцата, в частта им, че ищцата е губила на два пъти съзнание и че е носила яка, като е намерил, че не кореспондират със СМЕ, според която получената от ищцата закрита черепномозъчна травма е проявена като мозъчно сътресение, протекло само със зашеметяване, и е съобразил, че не се установява медицинска яка да й е била назначена и изписана съобразно представената по делото медицинска документация. Приел е за недоказани и твърденията на ищцата, че след ПТП не е могла да обслужва бита си и че е била принудена да остава на легло през по-голямата част от деня. Кредитирал е показанията на свидетеля К. в частта им, че ищцата все още има ограничени движения на врата, болки в рамото и слаба физически лява ръка. Взел е предвид и обществено – икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП, нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите към същата дата, възрастта на ищцата – навършени 44г. към ПТП, както и съдебната практика по аналогични казуси. Намерил е, че при съобразяване на всички посочени обстоятелства справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП е в размер на сумата от 3500 лева.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставеният от касатора въпрос се отнася до прилагане на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя. Този въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика – ППВС № 4 от 23.12.1968г., решение № 151 от 12.11.2013г., по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т. д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., както и посочените от касатора решения, в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил от формираната постоянна практика, като е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на конкретните факти по делото. Въззивният съд е съобразил вида и тежестта на причинените на ищцата увреждания, отражението им върху психиката и емоциите й, възрастта й при настъпване на ПТП, вида на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения и социално икономическите и обществени условия в страната. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413 от 31.07.2023г. по в. гр. д. № 488/2022г. на Окръжен съд В. Т. с което след частична отмяна на решение № 10 от 08.03.2022г. по гр. д. № 107/2021г. на Районен съд Елена е отхвърлен предявеният от М. А. К. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени при настъпило на 04.09.2020г. ПТП, за разликата над 3500 лева до 7000 лева.

ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.7, чрез адв. М. М., да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живо и Здраве” АД сумата 100 лева /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: