№ 130 София, 23.07.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:М. С

Членове:С. К

Р. Я

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2600/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1123/21.03.2019 г., подадена от Т. И. И. и С. И. И. чрез адв. Г. Г., срещу определение № 151/12.02.2019 г. по в. ч. гр. д. № 19/2019 г. на Габровския окръжен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 4023/26.10.2018 г. по гр. д. № 6691/2018 г. на Плевенския районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателите поддържат оплакване за неправилност на въззивното определение поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Развиват довод за нарушение разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаваща съда да изложи мотиви по преценката на доказателствата, както и фактически констатации и правни изводи по спора; неправилно било прието наличие на административноправни отношения между страните, произтичащи от разпоредби на ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) /ЗКН/, вместо съществуващите между тях гражданскоправни отношения; фактът, че министърът на културата е орган на изпълнителната власт, не променял характера и същността на претенцията, тъй като страните са равнопоставени от гледна точка зачитане и защита на правата; собственият на жалбоподателите недвижим имот нямал статут на културна ценност категория „за сведение” по смисъла на ЗКН, поради което липсвали и отношения, свързани с прилагане на разпоредби на ЗКН.

В изложението по чл. 284, ал. 3,...