О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 95София 25.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 6295/2015г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. С., срещу въззивно решение №391/14.10.2015г. по гр. дело № 1345/2015г. на Старозагорския окръжен съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. То е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим установителен иск за собственост, без ищците да са изложили твърдения, че са във владение на имота. Ответникът упражнява фактическа власт върху имота, поради което за ищците липсва правен интерес от така търсената защита. Решението е постановено в противоречие с ТР№8/2013г., ОСГТК, според което разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса който поражда нуждата на ищеца от защита. В противоречие с практиката на ВКС – Р №380/2012г. по гр. д.№580/2010г., ВКС, І г. о. въззивният съд е решил и въпроса дали правилото на чл. 20 ЗЗД относно тълкуването на договорите, намира приложение и към тълкуване волята на завещателя, когато тя е неясна или е предмет на правен спор.

Ответниците по касация Й. Т. М., С. Г. Т. и Б. Р. оспорват касационната жалба в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е депозирана в...