Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от М. Ф. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/13 г. по описа на ВКС, IV г. о., с което е обезсилено решение от 31.01.2013 г. по гр. д. № 2518/12 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение от 11.05.2012г. по гр. д. № 5663/09 г. на Софийския градски съд. С решението, чиято отмяна се иска е и прекратено производството по иска с правно основание чл. 64, ал. 1, т. 1 СК вр. с чл. 53, ал. 2 СК отм.,

Ответницата по молбата за отмяна – К. Ц. В., чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Ф., е депозирала отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който излага съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:

Молителката е поискала отмяна на влязлото в сила решение като релевира твърдения за наличието на предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК основания за отмяна. Молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Молителката М. Ф. М., чрез процесуалния си представител не навежда твърдения кога е узнала за влязлото в сила касационно решение, чиято отмяна иска. Видно от приложеното гр. д. № 5196/2013 г. на ВКС, ІV г. о., М. Ф. М. е участвала в съдебното производство, приключило с решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/13 г. по описа на ВКС, IV г. о., влязло в сила на 29.05.2014 г. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е преклузивен и при липсата на твърдения на молителя и други доказателства за момента на узнаване за решението, началото на тримесечния срок следва да се свързва с момента, в който страната е могла да узнае за него, ако би положила дължимата грижа. Касационното съдебно решение е от 29.05.2014 г. и не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на същата дата, при условията на чл. 296, т. 1 ГПК. Съдът връчва на страните препис само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, според чл. 7, ал. 2 ГПК, т. е., когато решението е необжалваемо, всяка от страните по спора е длъжна сама да следи за изхода на делото. Срокът за отмяна на цитираното решение на соченото основание е изтекъл на 29.08.2014 г., поради което подадената молба за отмяна вх. № 10126/19.11.2014 г. е просрочена. В този случай, след като в преклузивния срок, заинтересованата страна не е поискала отмяна на влязлото в сила решение, на някое от изрично изброените в закона основания, тя губи възможността да направи това по-късно. Още повече, че молителката релевира твърдения за нарушаване на съответните процесуални правила и лишаване от възможността за участие в процеса по отношение на трети лица. При липса на твърдения за допуснати нарушения, на процесуални правила, които обезпечават участие в производството по отношение на молителя, молбата му за отмяна е недопустима. Противното би означавало, в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано в молбата за отмяна упражняване на чужди процесуални права.

С оглед гореизложеното не са налице предпоставки за разглеждане на молбата за отмяна по същество и същата следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

О с т а в я без разглеждане молба от М. Ф. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/13 г. по описа на ВКС, IV г. о.

П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 3297/2015 г. по описа на ВКС, II г. о.

О с ъ ж д а М. Ф. М. от [населено място] да заплати на К. Ц. В. сумата от 600 лв. – разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

Председател:

Членове: