Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. С. Г. от [населено място] против решение от 14.04.2010 год. по гр. дело № 1115/2008 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 12.12.2007 год. по гр. дело № 28747/2006 год. на С. районен съд и искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен. Касаторът се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване, регламентирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да ги конкретизира и аргументира и счита, че е налице противоречие на въззивното решение с решение № 4037/14.03.1995 год. по адм. дело № 3103/1994 год. на ІІІ-то г. о. ВС, както и с практиката на ВКС, признаваща факта, че след 10-годишно непрекъснато владение на наследствения имот, той се придобива по давност от наследника, който го владее и той става техен едноличен собственик. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика в решения № 461/13.11.2009 год. по гр. дело № 2064/2008 год. на ВКС, решение № 2751/02.01.2006 год. по гр. дело № 1807/2004 год. на ВКС и решение № 296/14.08.2003 год. по гр. дело № 197/2001 год. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба О. с. „З. и г.”, [населено място], не изразява становище по заявените основания за допускане на касационно обжалван на въззивното решение.

К. съд обсъди доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: касаторката, в качеството си на ищец, заедно с ищеца И. Н. И. е предявила иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, за права на общия наследодател Д. С.К., претендирайки да им бъде възстановено правото на собственост върху подробно изброените земеделски земи. Представените доказателства: удостоверение за наследници, акт за смърт и служебна бележка са мотивирали съда да приеме, че общият наследодател е починал преди 1933 год., и оставил наследник – своята дъщеря С. Д. Б., починала на 27.05.1933 год. и оставила за наследници-низходящите: четири дъщери, между които ищцата Е. и шест синове. Обоснован е извода, че към момента на одържавяването на земеделските земи техен собственик е била неговата наследница-дъщерята С., тъй като се касае за наследство, открито преди 1933 год., а след нейната смърт, т. е. след 27.05.1933 год. – нейните наследници синовете и дъщерите й.

Касаторката не е посочила материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за извода по конкретното дело, който е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Въпросът за изтекла в полза на касаторката придобивна давност е неотносим за разглеждане към някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК, с оглед на уточнението на иска, направено от касаторката с молбата й от 29.01.2007 год., поради което касационният съд не обсъжда цитираните съдебни актове, но неприложени към изложението /въпреки че са решения на А.съд-С., решение на РС В., решение на АС-С. о./.

Водим от горното и съгласно задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК за процесуалните предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, при които е допустим касационния контрол на въззивното решение, ВКС на РБ, ІІ-ро г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на въззивно решение от 14.04.2010 год. по гр. дело № 1115/2008 год. на С. градски съд, по касационната жалба на Е. С. Г. от [населено място], с вх.№ 38832/26.05.2010 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: