Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от М. Б. Е., К. Б. С., Е. К. К., Й. П. Г., Р. П. Г., Г. П. М., Р. И. Л., В. Н. Б., и. Г. Т., М. Г. К., И. Г. Х., А. И. Б. и Р. Г. К., чрез пълномощника им адвокат С. Б., против решение № 309 от 30.06.2010 г., постановено по гр. д. № 304 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 498 от 10.02.2010 г. по гр. д. № 725/2008 г. по описа на Районен съд-Р а. за отхвърляне на предявения против „Ц. за с. м. п.”, [населено място] ревандикационен иск по отношение на нива от 0.575 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], местността „М.”, индивидуализирана от кадастрален план от 1990 г. и кадастрална карта, одобрена през 2007 г. и иск по чл. 109 ЗС за премахване на постройките в същия имот.

Ответникът по жалбата „Ц. за с. м. п.”, [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният имот е реституиран на ищците като наследници на Г. Т. М., поч. 4.06.1956 г. по реда на ЗСПЗЗ. По плана от 1960 г. имотът не е урегулиран, но впоследствие е влязъл в регулация. Почивната база на ответника е от 10 бунгала, 2 беседки, столова и бетонови алеи, изпълнена е 1985-86 г. и е отразена в плана от 1990 г. Направен е извод, че към влизане в сила на земеделската реституция имотът е представлявал изградена почивна база с изградена инфраструктура, т. е. попада в приложното поле на чл. 10б ЗСПЗЗ, който не изисква законност на мероприятието, съставляващо комплекс от строителни дейности, како построеното върху процесния терен е в съответствие с визираното в § 1в ДР ППЗСПЗЗ, поради което реституцията не е надлежна и не легитимира ищците като собственици.

Касаторите считат, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос кога намира приложение разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и кога чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. С решения № 1202 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 3921/2007 г., ВКС, ІІІ г. о. и № 1082 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 2570/2007 г., ВКС, ІІ г. о. споровете са разрешени при фактическа обстановка и приложими правни норми, при която липсват общи факти с тези по настоящия правен спор /първото решение касае обемно-сглобяеми елементи, които нямат характеристика на сграда, а ответника е транспортно предприятие, което извършва търговска дейност и е свързано с тълкуване на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ППЗСПЗЗ, а второто е по спор по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ/, поради което същите не удостоверяват наличие на противоречива съдебна практика.

Приложените към изложението решения на Благоевградския окръжен съд по споровете против същия ответник, касаещи имоти, попадащи в същата почивна база, не са влезли в сила, а съответно и не удостоверяват наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос дали при преценка предпоставките за реституиране на терена, върху който е изградена почивната база на ответника, състояща се от бунгала, следва да се приложи нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ или на чл. 10б ЗСПЗЗ.

В обобщение не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.

Касаторите следва да възстановят на ответника по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер на 1631 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 309 от 30.06.2010 г., постановено по гр. д. № 304 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград.

ОСЪЖДА

М. Б. Е., [населено място], [улица], К. Б. С., [населено място], [улица], Е. К. К., [населено място], [улица], Й. П. Г., [населено място], [улица], Р. П. Г., [населено място], [улица], Г. П. М., [населено място], [улица], Р. И. Л., [населено място], [улица], В. Н. Б., [населено място], [улица], И. Г. Т., [населено място], [улица], М. Г. К., [населено място], [улица], И. Г. Х., [населено място], [улица], вх.А, А. И. Б., [населено място], [улица] Р. Г. К., [населено място], [улица] да заплатят на „Ц. за с. м. п.”, [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 1631 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: