ПРОЦЕДУРА1. Делото е образувано по жалба (№ 41852/98) срещу Италия, подадена до Европейската комисия по правата на човека („Комисията“) съгласно бившия член 25 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от италиански гражданин, г-н Антонино Вакаро („жалбоподателя“), на 24 март 1998 г.

2. Жалбоподателят е представляван от г-н Д. Аманато, адвокат, практикуващ във Флоренция. Италианското правителство („Правителството“) е представлявано от своя представител, г-н У. Леанца, и своя съпредставител, г-н В. Еспозито.

3. Жалбоподателят твърди, че задържането му под стража е продължило неразумно дълъг период от време.

4. Жалбата е предадена на Съда на 1 ноември 1998 г., когато Протокол № 11 към Конвенцията влиза в сила (член 5 § 2 от Протокол № 11).

5. Жалбата е разпределена към Втори състав на Съда (член 52 § 1 от Правилника за дейността на Съда). В рамките на този състав Камарата, която разглежда делото (член 27 § 1 от Конвенцията), е образувана съгласно член 26 § 1 от Правилника за дейността на Съда.

6. С решение от 14 октомври 1999 г. Съдът обявява жалбата за допустима.

7. Жалбоподателят, но не и Правителството, подава становища по същество (член 59 § 1).

ФАКТИТЕI. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТОА. Задържането под стража на жалбоподателя и предаването му на съд

8. Жалбоподателят е задържан на 30 септември 1993 г. въз основа на заповед, издадена на 24 септември 1993 г. от съдията по предварителното разследване ("giudice per le indagini preliminari") към Районния съд във Флоренция. Жалбоподателят е обвинен в принадлежност към сдружение от мафиотски тип, трафик на наркотици, незаконно притежание на оръжие и фалшификация. Обвинението се основава на показанията на г-н М., пентито (мафиот, който е решил да сътрудничи на властите).

9. В мотивите към заповедта от 24 септември 1993 г. съдията по предварителното разследване установява, че показанията на М. следва да се считат за достоверни и да са дадени доброволно. Следователно те...