Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 2083 от 23.10.2013 г. по в. гр. д. № 1969/2012 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 307 от 01.02.2011 г., поправено с решение № 1119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 6937/2010 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] и от П. И. Н. против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], област Варна, местността “Франга дере”, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 10135.2551.415 по кадастралната карта, с площ за целия имот 9 053 кв. м, която реална част е с площ 715 кв. м, означена с червен щрих на скицата, приложена на л. 29 от делото.

В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Кр. С. като пълномощник на [фирма] и П. И. Н.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Какво следва да се разбира под ”започнало фактическо строителство” по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. 2/ В хипотезата на реституция по чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., има ли значение дали отчужденият недвижим имот е засегнат от законно разрешеното строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие и съставляват ли пречка за реституцията извършените строителни дейности без връзка с предвиденото мероприятие. 3/ В хипотезата на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. от значение ли е дали отчужденият недвижим имот е засегнат от законно разрешеното строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие и следва ли да се приеме, че е налице фактическо строителство, ако строителните дейности са извършени от трети лица, на които не е възлагано да извършват дейности по реализиране на мероприятието 4/ Следва ли да се приеме за фактически започнало строителство по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. когато мероприятието е реализирано в обем, по - малък от предвидения. 5/ Ако в отчуждения имот е започнало фактическо строителство, но е останала свободна площ, която не е заета от мероприятието и не представлява нормативно определена прилежаща площ към съществуващи сгради, налице ли е пречка за възстановяване на тази площ по реда на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. 6/ От значение ли е за реституцията в тази хипотеза да се определи нормативно необходимата за мероприятието площ и подлежи ли на възстановяване свободната площ, която не е застроена и не е функционално свързана със сградите. 7/ Допустимо ли е упражняването на косвен съдебен контрол върху административен акт за възстановяване на имоти по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Жалбоподателят счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който се изразява становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Подаден е писмен отговор и от ответника [фирма], който също счита, че решението на Варненския окръжен съд не е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставените от касатора правни въпроси.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е прието за установено, че с решение на кмета на [община] от 02.09.1992 г. на основание чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др, е било възстановено правото на собственост на З. А. К. върху поземлен имот пл.№ 736 с площ 715 кв. м, находящ се в землището на [населено място], м. “Текето”. С договор за продажба на недвижим имот от 04.05.1995 г. З. К. и К. К. продали този имот на Б. С. В.. С договор за дарение от 16.12.1995 г. Б. В. и А. В. дарили 1/10 ид. част от него на [фирма] и П. Н.. С договор за доброволна делба, сключен на 18.12.2006 г. между Б. В., А. В., [фирма] и П. Н., имотът бил възложен в общ дял на последните двама съделители - ищци по настоящото дело.

За да направи извод, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесния имот, въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността в полза на праводателката по първата разпоредителна сделка - Здравка К., тъй като към момента на влизане в сила на реституционния закон е мероприятието, за което е било извършено отчуждаването, фактически е било започнало. Имотът е бил отчужден в полза на държавата по реда на З. през 1988 г. за нуждите на предвиденото със застроителния и регулационен план мероприятие - учебен център на С. – Варна- ІІ етап. През 1990 г. е отстъпено право на строеж на Общинския съвет на българските автомобилисти - Варна върху държавна земя с площ 15 000 кв. м, за изграждане на учебно - технически център с учебен полигон - втори етап. През 1991 г. е издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво за строеж на ограничение/ ограда/, която е била завършена преди 1992 г. С нейното изграждане е започнало фактическото строителство в имота. След като З. К. не е била собственик на имота, то и последващите приобретатели не са придобили правото на собственост и не са могли валидно да се разпоредят с него.

Изложените от въззивния съд решаващи съображения за отхвърляне на ревандикационния иск очертават като съществен за изхода на делото първия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, който всъщност обобщава и включва в съдържанието си останалите подвъпроси по т. 2 – 6: какво следва да се разбира под ”започнало фактическо строителство” по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. По преценка на настоящия състав, с оглед спецификата на разглеждания казус, този въпрос налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2083 от 23.10.2013 г. по в. гр. д. № 1969/2012 г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 78 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: