Производството е по чл. 288 ГПК.

А. Т. М. и Л. Г. М., чрез пълномощника си адв. Н. А. са подали касационна жалба срещу решение № 5641 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 6399/2012 г. на СГС, ІІ –г въззивно отделение, с което е оставено в сила решение от 19.05.2011 г. по г. д. № 1104/2010 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу И. Т. В., Н. Х. и Г. В. ревандикационен иск за недвижим имот, представляващ апартамент № 22, в сградата с административен адрес [улица], вх. А, ет. 7, застроен на площ от 135.56 кв. м., ведно със зимнично помещение № 5, както и 2296/100 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцели Іа-11, Іа-12, ІІІ-13, ІІІ-14, ІV-15 и V-10 от кв. 16, м. „Кривата река” по плана на [населено място]. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на изводите, че ответникът И. В. е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се прави искане за допускане на касационна проверка на решението на основание чл. 280, ал. 1,

т. т. 1 и 3 ГПК по разрешението от съда въпроси: 1. може ли държавата да се разпореди с апартамент, който е определен за член на Ж., без да е прекратено членственото правоотношение с него, след като е съставен окончателен разпределителен протокол и преди член-кооператорът да бъде снабден с нот. акт за апартамента; 2. кой е носител на правото на собственост за апартамента след като сделката, с която държавата се е разпоредила с него чрез продажба, е обявена за нищожна; 3. може ли да се приеме, че след като притежателят на нот. акт за имот, придобит от държавата чрез К. РНС е знаел, че сделката, от която черпи права е нищожна и дари имота на внук си с цел да запази собствеността върху него, в който продължава да живее, че дарението е нищожно като противоречащо на закона и добрите нрави. Твърди се, че решението противоречи на съдебната практика – ПП № 4/18.05.1987 г. на ВС на РБ, ТР № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК на ВС и на ПП № 3 от 12.11.1983 г. на ВС на РБ.

От касаторите е подадена втора касационна жалба чрез пълномощниците им адв. К. М. за М. и адв. Д. за М.. В същата се поддържа довод за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решението. Допускане до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси:

1. компетентен ли е съдията по вписванията да състави нот. акт по чл. 35 ЗЖСК при действието на §9 от ЗННД и дали тази норма овластява съдията по вписванията да действа като нотариус за издаване на нот. актове по нотариални дела, образувани по чл. 35 ЗЖСК, които не са били приключили при влизане в сила на ЗННД; Допускане на касационна проверка по този въпрос се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргумент за липса на практика по него и значението му за точното прилагане на закона.

2. какъв е характерът на подписаните от съдията по вписванията нотариални актове по висящи нотариални производство по чл. 35 Ж. след влизане в сила на ЗННД – акт по чл. 35 ЗЖСК или акт за вписване на нот. акт или в случая са налице два отделни акта;

3. може ли непълнолетен да придобие недвижим имот на основание давностно владение, което се осъществява от баба му и дядо му, които са го надарили с имота и са си запазили правото на ползване на същия;

4. процесуалният въпрос е за преценката на доказателствата, тяхното обсъждане и задължението на съда да се произнесе само по въведените във въззивната жалба въпроси.

Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по същество.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.

Върховният касационен съд при проверка на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение констатира, че ревандикационният иск е отхвърлен по съображение за изтекла в полза на ответника придобивна давност. Прието е, че в периода, в който е осъществявано давностно владение имотът е бил собствен на Ж..

По въпросът може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите (обн. ДВ, бр. 63 от 1991 г. и отменен със Закона за кооперациите, обн. ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г.) е внесено предложение до общото събрание на Гражданска колегия на ВКС за постановяване на тълкувателно решение с определение

№ 120 от 28.03.2014 г. по гр. д.№ 6093/14 г. на ВКС, І г. о.

С определение № 77 от 25.02.2014 г., постановено по гр. д.№ 7817/13 г., състав на І г. о. е внесъл предложение до общото събрание на Гражданска колегия на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по същия въпрос формулиран по друг начин: включени ли са жилищностроителните кооперации в персоналния обхват на чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите от 1991 г отм. през времевото действие на забраната.

Въпросът, по който се иска постановяване на тълкувателно решение, е от съществено значение за изхода на спора по настоящото дело, което е основание по чл. 292 ГПК производството по него следва да бъде спряно до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение.

По изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 1179/2014 г. на ВКС, І г. о. до постановяване на тълкувателно решение по въпроса: може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите (обн. ДВ, бр. 63 от 1991 г. и отменен със Закона за кооперациите, обн. ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г.), за което е внесено предложение до общото събрание на Гражданска колегия на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: