О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2645

гр.София, 30.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 5301/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалба на В. С. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд /СГС/ № 4099 от 20.07.2023 г. по гр. д.№ 1653/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд /СРС/ по гр. д.№ 4406/ 2019 г. и по този начин е отхвърлен изцяло предявеният от жалбоподателя против частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ *** С. Б. Я. иск за заплащане на сумата 10 500 лв - причинени имуществени вреди от незаконно наложен запор върху несеквестируема пенсия на ищеца по изп. дело № 3994/11 г. по описа на ЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017 г. /датата на вдигане на наложения запор/ до окончателното плащане на дължимото и е разпределена отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участието на трети лице – помагачи на ответника: ЗД „Евроинс“ АД, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ и ЗАД „Алианц България“ АД.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: кой носи отговорност за осъществено принудително изпълнение върху несеквестируем доход преди и след влизането в сила на Тълкувателно решение № 2/15 по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС – ЧСИ или съответната банка; увреден ли е...