№ .......... гр. София, …………. 2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо

гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря А. Иванова

след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д.

№ 2547 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК отм. .

С № 245 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 1032/07 г. Софийски апелативен съд е оставил в сила от 29.03.2007 г. по гр. д. № 1099/06 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на Я. Д. Б. срещу МВР за заплащане на 12397 лв. обезщетение по чл. 261 ал. 2 ЗМВР, както и за 120 лв. мораторна лихва.

Срещу то на въззивния съд е подадена жалба от Я. Б. Оплакванията развити в касационната жалба са, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Ответникът по касация МВР оспорва жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК отм. .

Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на то, приема за установено следното:

За да остави в сила първоинстанционното въззивният съд е приел че ищецът е получил пълния размер на полагаемото му обезщетение на два пъти, затова съгласно чл. 261 ЗМВР отм. претенцията му е неоснователна. При освобождаване от служба през 1994 г. получил обезщетение от 12 брутни месечни възнаграждения, а при...