№ 112 гр.София 04.03.2009г. Върховният касационен съд на

Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на двадесет и шести февруари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като изслуша докладвано от съдията

Албена Бонева частно гр. дело № 2208/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.

Образувано е по частна жалба на Й. С. В. и К. С. В. , действащи чрез адв. Б, срещу разпореждане от 01.10.2008 г., постановено от администриращия Кюстендилски окръжен съд. С него е върната касационната жалба на страните срещу въззивно решение на съда, постановено на 10.07.2008 г. по гр. д. № 154/2008 г.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:

Решението е постановено по реда на чл. 196 и сл. ГПК отм. по исковете на Й. В. и К. В. против А. В. за отмяна на дарение, извършено по нот. акт № 113/1991 г.

Въззивният съд е потвърдил изцяло решението на първостепенния РС – Дупница, с което исковете и на двамата ищци са отхвърлени.

В атакуваното определение /по характера си то е разпореждане – изрично чл. 286, ал. 2 ГПК от 2007 ГПК/ са изложени съображения, че цената на всеки един от субективно съединените искове е под 1000 лв. и тъй като, в случая това е и обжалваемият интерес, въззивното решение е окончателно.

Това разпореждане е правилно.

По така образуваното дело, всеки един от ищците е предявил иск в защита на собственото си субективно материално право и то в случая се равнява на наследствената му квота от наследството на С. Б. В.

По всеки...