О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1405

Гр. София, 29.05.2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 484 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, срещу решение № 644 /24.10.2023 г. по в. т.д. № 710 /2023 г., постановено от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3049/08.06.2023 г. по гр. д. № 10488/2021 г. на СГС, I-10 състав за отхвърляне на предявените от Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ срещу „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД, при условията на солидарна отговорност искове, както следва: иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за сумата от 92 521,56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 28.08.2016 г. от дерайлирането на седем товарни вагона, собственост на „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД, превозвани от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 44 309,53 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 28.08.2016 г. до 19.08.2021 г. с изключение на периода 13.03.2020 г. – 07.04.2020 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд неправилно е възприел относимата нормативна уредба – Наредба №59/05.12.2006г. за управление на безопасността на железопътния транспорт, като е направил грешни изводи относно характера и значението на окончателния доклад. Поддържа, че не е направена разлика между окончателния доклад на комисията по чл. 76 от Наредбата и констативния протокол със съпътстващите го приложения, изготвен от съвместната оперативна група по чл. 71, ал. 2 от Наредбата, което е довело до неправилни изводи. Счита, че окончателният доклад е официален документ, позовавайки се на чл. 81 от Наредбата, а Специализираното звено за разследване, създадено в рамките на Министерство на транспорта, е разследващ орган. С оглед горното счита, че докладът се ползва с материална доказателствена сила, която не е съобразена от въззивния съд. Твърди, че противно на цитираната съдебна практика, обективирана в решение № 249/12.11.2012г. по гр. д. № 270/2012г. на ВКС, 2 г. о., САС е приел, че окончателният доклад не е официален документ. Счита и че въззивното решение е в противоречие с практиката на съда за това, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си, в подкрепа на която сочи решение №183/23.07.2012г. по гр. д.№1387/2011г. на ВКС, 3 г. о., решение №25/27.01.2012г. по гр. д.№1832/2010г. на ВКС, 4г. о., решение №670/15.11.2009г. по гр. д.№695/2009г.,4 г. о. и др. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му. Конкретно формулирани въпроси в изложението си касаторът не е поставил.

Ответникът по касационната жалба – „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД е подал отговор от 26.02.2024г. чрез процесуалните си пълномощници адв. М. и адв. М., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Претендира и разноски по приложен списък.

Ответникът по касационната жалба „ТЕЦ Бобов дол“ АД е получил препис от същата, но не изразява становище и не е подал отговор в срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел от фактическа страна, че влак с № 50505 е потеглил на 28.08.2016г. от маневрен район Станянци в 12:24 ч. с маршрут на движение Станянци-Волуяк-Разменна-Батановци-Дупница, в състав от 12 пълни четириосни вагона. Приел е, че при преминаването на влака транзит през гара Петърч на изходните стрелки на гарата около 16:10 ч. по време на движение са излезли от релсите седем от вагоните на влака - от 4-ти до 10-ти включително по описания механизъм: след начало на изходна ж. п. стрелка №2 на гара Петърч, на около 2 метра преди началото на прелеза на км 21+253, дерайлира четвъртият вагон на влака с първата талига. Влакът продължил движението си с дерайлиралата първа талига на четвъртия вагон, като отдалечаването предизвикало дерайлирането и на втората талига, а впоследствие – и на още шест броя вагони от състава на влака. Първият по ред дерайлирал вагон – четвърти в състава на влака, е дерайлирал с двете талиги и е полегнал в ляво по посока на движение на км 21+121, а последните два вагона от състава на товарния влак са останали върху релсите и окончателно спрели на км 21+185. Съдът е посочил, че при дерайлирането са причинени вреди по конструктивните елементи на железопътната инфраструктура и съоръжения.

САС е приел, че съгласно експертното заключение преди дерайлирането на вагоните е изпълнена предвидената ремонтна програма - среден ремонт и технически преглед, като вагоните са били технически изправни, електрическите локомотиви, обслужвали влака по време на дерайлирането, също са били с изпълнен ремонтен цикъл и в нормално техническо състояние, и не са установени нарушения в техническото състояние на вагоните, които да са довели до дерайлирането. Счел е, че не са превишени допустимите граници на натоварване на вагоните, а в участъка, в който е настъпило произшествието, влакът се е движил със скорост от 70 км/ч при максимално допустима 75 км/ч. САС е приел и че атмосферните фактори и метеорологичните условия не са имали неблагоприятно влияние върху конструкцията на релсовия път, осигурителна техника, контактна мрежа и пряко отношение към настъпилото дерайлиране. Според апелативния съд съгласно представения Окончателен доклад от техническото разследване на железопътно произшествие, вероятната причина за настъпилото дерайлиране е откъснат фиксатор на буксата на втората колоос на първата талига на дерайлиралия четвърти вагон от състава на влака. САС е посочил, че от приетото заключение на вещите лица по допуснатата комплексна експертиза се установява, че изкъртеният фиксатор не е в резултат на техническа неизправност, а поради действие на хоризонтална сила.

Въззивният съд е приел, че ден след процесното произшествие е назначена комисия с участието на представители на страните по делото, която да изследва параметрите на железния път и да констатира състоянието му, от която е съставен Констативен протокол от 29.08.2016 г. за състоянието на железния път, подписан от инж. И. Г. с особено мнение, което подробно описва констатираните отклонения и пропадания. Отчел е, че е посочено в протокола, че липсват данни, доказващи провеждането на измервания на скрити пропадания на конкретни бази в натоварено състояние. Въз основа на писмените доказателства и експертното заключение, САС е приел, че при измерванията след произшествието са открити описаните неизправности на железния път, които е възможно да имат отношение към дерайлирането. САС е приел, че съгласно Правилата за текущо поддържане на железния път от юни 2007 г. на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” следвало да се извършват месечни и шестмесечни ревизии на коловизите, стрелките в гарите и междугарията, на сигналите и тяхната видимост, съгласно изискванията за преглед на железопътните съоръжения и устройства …. в района на ЖП секцията, а вещите лица установили, че не са извършвани регулярни прегледи на железния път в натоварено състояние с пътеизмерителен вагон – лаборатория. Кредитирайки комплексната техническа експертиза, САС е приел, че причина за настъпване на произшествието са неизправности по релсовия път, довели до повишени вибрации в ресорната система на вагоните, което от своя страна е причинило подскачане по вертикала и дерайлиране, като е отбелязал, че с оглед липсата на достатъчно данни за пропаданията, заключението е вероятностно.

При така установената фактическа обстановка, Софийски апелативен съд е счел, че съдът е сезиран с иск за ангажиране отговорността на ответниците - единият като собственик на вещта, причинила вредата предвид вътрешните й свойства, а другият - като лице, под чийто надзор същата се е намирала, като не се твърди виновно поведение на някой от ответниците, поради което искът е правилно квалифициран като претенция по чл. 50 ЗЗД, а не по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Въз основа на установеното, САС е приел, че единствената логична причина за настъпване на произшествието е наличието на неизправности по релсовия път, довели до повишени вибрации в ресорната система на вагоните, което от своя страна е причинило подскачане по вертикала, счупване на буксата на фиксатора и дерайлиране. С оглед на това е приел, че по делото не се установява настъпването на произшествието да се дължи на проявлението на свойство/качество на вещта, собствена и под надзора на ответниците (четвърти вагон и неговите елементи). Счел е, вероятността на заключението на експертите не го прави неубедително или необосновано, доколкото същата произтича от обективна липса на всички данни, необходими на вещите лица със сигурност да посочат неизправността на релсовия път като сигурна причина за произшествието, което обаче прави насрещното доказване на ответниците успешно, тъй като за него не е необходимо то да е пълно, а да разколебае главното ищцово доказване. САС е посочил, че е неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първата инстанция не е обсъдила твърденията му, че дерайлирането на вагоните и съответно увреждането на инфраструктурата може да е настъпило поради неправилно натоварване, с аргумент, че такова твърдение в исковата молба и уточнението й няма, нито същото е въведено в процеса чрез надлежно изменение на иска по-късно. Въззивният съд е приел, че са неоснователни и оплакванията, че е прието, че окончателният доклад не е официален документ, поради което съдът не е обвързан по задължителен начин с посочената в него причина за настъпване на произшествието. Посочил е, че същият съставлява официален документ, като съставен от длъжностни лица в кръга на правомощията им по Наредба № 59/05.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, като съгласно нормата на чл. 179 ГПК не се ползва със задължителна материална доказателствена сила извън направените пред длъжностните лица и от тях действия и изявления, но доказателствената му сила е оборена, като за причините за инцидента по делото са събрани гласни доказателства – експертни заключения и свидетелски показания, които в съвкупност го опровергават. С оглед изложените мотиви, САС е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Съгласно чл. 280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, в които се съдържат обуславящи крайния резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно, тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. ВКС нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В представеното изложение касаторът не е формулирал конкретен въпрос, а е налице само общо излагане на твърдения за противоречие на решението на въззивния съд с практиката на ВКС. Липсата на конкретно поставени въпроси само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Независимо от горното, ако се приеме, че макар и да не е изрично формулиран като въпрос, с оглед сочените противоречия на извода на САС относно ролята на окончателния доклад и твърдяното незачитане на силата му като официален документ, се извежда такъв относно доказателствената сила на официалния доклад на комисията по чл. 76 от Наредба № 59/05.12.2006г. за управление на безопасността на железопътния транспорт, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по същия. Въззивният съд не е приел, че окончателният доклад не е официален документ, напротив, посочил е, че е съставен от длъжностни лица, в изпълнение на възложените им функции, но е счел, че с оглед оспорването му и предвиденото в приложимата редакция на чл.76, ал.4 от Наредба № 59 от 05.12.2006 за управление на безопасността в железопътния транспорт, издадена от Министъра на транспорта, обн. ДВ. Бр.102/19.12.2006г., че разследването не определя вина и отговорност, няма пречка причините за произшествието да бъдат установени по исков ред с всички доказателствени средства. Апелативният съд не е приел, че докладът няма характер на официален документ, а че относно конкретните причини за настъпване на произшествието е опроверган от събраните по делото гласни доказателства, в частност експертизата. В доклада е посочена само конкретната техническа причина за произшествието, но не и какво е довело до счупване на буксата на фиксатора, а именно действието на сили от повишени вибрации в ресорната система на вагоните, причинено от неравности на релсовия път. Не може да се приеме, че САС е действал в противоречие с практика на ВКС по отношение на доказателствената сила на документите, тъй като при оспорване на съдържанието, включително и на официален документ, е допустимо опровергаването му със съответните доказателствени средства, а в случая от съвкупния анализ на всички доказателства / писмени и гласни и в частност заключението на експертизата/, съдът е установил, че непосредствена причина за настъпилия инцидент и дерайлиране е откъснат фиксатор на буксата на втората колоос на талигата на дерайлиралия четвърти вагон от състава на влака, но това не е в резултат на техническа неизправност или свойствата на вещта / вагона/, а поради неизправности по релсовия път, довели до повишени вибрации в ресорната система на вагоните, което от своя страна е причинило подскачане по вертикала и дерайлиране. С оглед горното, дори и да се изведе такъв въпрос от изложението, същият не обосновава допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС.

Не може да се приеме и че е налице основание за допускане до касация по въпрос относно разпределението на доказателствената тежест, тъй като дори и да се извлече такъв от доводите на касатора в изложението, въззивният съд не е действал в противоречие с константната практика на ВКС и не е налице допълнителното селективно основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. САС е приел, че ищецът не е установил при пълно и главно доказване, че щетите се дължат на качество и/или свойство на вещта, като този извод е в съответствие с ангажираните по делото доказателства и не се променя от вероятностния характер на извода на вещите лица, тъй като установяването дали неизправности по релсовия път са причинили счупването на фиксатора не е предмет на главно доказване по делото. Както е посочил и САС достатъчно е опровергаването на твърдението на ищеца, че вредите са причинени от свойствата/качеството на вещта, а насрещното доказване за причините за произшествието не обуславя решаващия извод на съда. С оглед горното твърдяното в изложението противоречие със сочената практика не е налице и дори и да може да се изведе въпрос относно разпределението на доказателствената тежест, той не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не отговаря на допълнителния критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът по касация претендира разноски по представен списък, видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение на адвокатското дружество в общ размер на сумата от 9000 лв. с включен ДДС. Видно от подадения отговор ответникът е представляван едновременно от двама адвокати – адв. М. и и адв. М., като съгласно чл. 78, ал.1 ГПК на страната се дължат съразмерно разноски за един адвокат, поради което следва да му се присъди половината от горната сума, а именно сумата от 4500 лв. като разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 644 /24.10.2023 г. по в. т.д. № 710 /2023 г., постановено от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК[ЕИК], да заплати на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 4500 лв. / четири хиляди и петстотин лева/ - съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.