касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно

заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:

Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) вр. §2 ал. 3 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Н. С. М. и К. Н. С. еоргиева от АК Пловдив срещу въззивно решение от 18.05.2007г по гр. д. № 3474/2002г г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.08.2001г по гр. д. № 5366/ 1996г на Софийски районен съд . По същество е разгледана жалба на настоящите касатори по реда на 52 от ППЗСПЗЗ срещу решение, взето от общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС „М” с. Г., за разпределение на имуществото му .

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно, доколкото касаторите не са приети за единствени легитимирани кандидати при разпределението на сграда, застроена върху реституиран в тяхна полза терен. Съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства, както изисква чл. 188 от ГПК, определени действия на правоимащите по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ е следвало да се преценят като нищожни . Съображения са развити в жалбата .

Становище в оспорване на касационната жалба е заявил А. Н. Г..

Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимиране страни и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна .

Ищците по делото, в качеството си на заинтересовани правоимащи, са обжалвали протокол от събрание на пълномощниците на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ, проведено на 23.12.1995г по реда на §29 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.-45/1995г) вр. чл. 52 ал. 2 и чл. 56 от ППЗСПЗЗ. Предмет на жалбата е взето от общото събрание решение за утвърждаване на проект за доразпрледеление на имущество на заличеното ТКЗС с. Г. в частта, с която на основание чл. 27 от ЗСПЗЗ в полза на земеделска кооперация „Е”, тогава в процес на регистрация и представлявана от З. Б. Ц., е предоставена една сграда – ремонтна работилница . Няма спор, че кооперацията е вписана в регистъра на съда след датата на обжалваното решение . Претенциите на жалбоподателите са, че като реституирани собственици на земята, върху която тази работилница е застроена, е следвало да бъдат предпочетени при разпределението, а формалните основания, изтъкнати при обжалването, са липсата на обозначение с посочени имена на лица срещу подписите в утвърдения документ, както и липсата на регистрация на кооперация„Е”към момента на разпределението. Твърденията на жалбоподателите са обсъдени от въззивния съд и отхвърлени като неоснователни. Прието е за ирелевантно чия собственост е земята под процесната сграда и че кооперацията, в процес на регистрация, е участвала допустимо в разпределението предвид чл. 6 от ЗК (отм), уреждащ правните последици за този случай . Обстоятелството че проекта, възложен от Общото събрание на правоимащите, е подписан от изрично натоварените да го изготвят лица без да са посочени имената им, не води до неговата нищожност, щом е безспорно, че подписите са именно на оторизираните да извършат разпределение и това е видно от съдържанието на документа, както и от решението за утвърждаването му.

Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Неоснователно е оплакването на касаторите за необсъждане на доводи и възражения, невъзприемането на ищцовата теза от решаващи съд не е равнозначно на процесуално нарушение по чл. 188 от ГПК.становените по делото обстоятелства сочат обоснованост на извода, че при разпределението не е допуснато нарушение на процедурата и материалните предпоставки на закона . Разпоредбата на чл. 27 от ЗСПЗЗ и регламентирания специален ред за разпределение на имущества на прекратени организации по §12 от ЗСПЗЗ не легитимира настоящите жалбоподатели като лица с предимство при разпределението на сграда от имуществото на ТКЗС, с оглед на това чия собственост е терена. Без значение е и това какъв е статута на самата сграда според градоустройствените норми . Правилно е прието, че изтъкваното от ищците съдържание на протокола, не сочи на порок, водещ до нищожност. Като е упражнил решаваща дейност, мотивирайки от фактическа и правна страна съображения за неоснователност на поддържаните от жалбоподателите твърдения и доводи, при преценка на установените по делото факти, които се явяват безспорни при събраните писмени доказателства, въззивният съд е приложел правилно материалния закон, не е нарушил процесуалните правила и не е дал касационен повод за отмяна на решението.

Като правилно и законосъобразно, решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила .

Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.05.2007г по гр. д. № 3474/2002г г. на Софийски градски съд