Определение №483/29.07.2014 по гр. д. №2121/2014 на ВКС, ГК, I г.о.

гр. д. № 2121/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 483

София, 29.07.2014 година

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Ж. С. гр. д. № 2121/2014 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 2169 от 25.11.2013 г. по гр. д. № 1230/2013 г. Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 02.11.2012 г. по гр. д. № 1155/2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от Столична община против [фирма] [населено място] иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението на недвижим имот, представляващ приземен етаж от масивна стоманобетонова сграда със застроена площ от 645 кв. м., построена в УПИ ІІІ, кв. 535, в м. „Центъра” по плана на [населено място], състоящ се от описаните 18 помещения.

Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца Столична община – район „О.” с доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касация [фирма] [населено място] е подала писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:

За да отхвърли ревандикационният иск съдът е приел, че касаторът, ищецът по вещния иск, не е доказал да е придобил правото на собственост върху имота на основание § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА.. Към 17.09.1991 г. – датата на влизане на закона в сила, имотът е стопанисван от О. (Организация за съдействие на отбраната) за организиране и осъществяване на масова стрелкова подготовка за защита на населението и за подготовка на отбор по спортна стрелба.

О. е била създадена с ПМС № 24 от 29.071988 г. с основна дейност -подпомагане отбраната на страната.

На 17.05.1984 г. с ненаименован договор, сключен между Градския комитет на Д. - София и СС на О.-София, на последната организация е предоставено

източното мазе

на Градския младежки дом (ГМД) „Л. Д.” за построяване на пневматично стрелбище. Договора е сключен без определен срок и предоставянето е безвъзмездно.

За изпълнение на основната дейност на О. в спорния имот е било обособено стрелбище, използвано за осъществяване на дейността. По делото няма данни за построените за тази цел видове помещения, застроената им площ и точното им местонахождението в сградата.

От това е направен извод, че развиваната дейност е от национално значение и използването на имота за осъществяването й е пречка същият да стане собственост на общината по разпореждане на закона – § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА.

От фактическа страна по делото е установено и това, че сградата, в която се намира спорния имот, е построена през 1974 г. с предназначение „Централен младежки дом” и адм. адрес [улица] по данни от А. № 8936 от 20.04.1974 г. В същия е отразено, че със заповед № 560 от 5.04.1974 г. е бил прехвърлен безвъзмездно на Комитета за младежта и спорта, който от 1968 г. до 1971 г. има ранг на министерство. К. е закрит с Указ № 873 на Държавния съвет на РБ от 19.06.1976 г. (ДВ бр. 50 от 22.06.1976 г.) като съгласно т. 3 дейността му е преминала към Д. и Българския съюз за физическа култура и спорт.

С писмо от 30.12.1985 г. ЦС на Д. е дал съгласие оперативното управление на приземния етаж да се предостави на Кремиковски РК на Д..

През 1998 г Областният управител е съставил акт за частна държавна собственост № 01329 от 09.12.1998 г., който е отменен със заповед № 15.0174 от 20.03.2001 г. От него се установява, че приземният етаж е със застроена площ от 645 кв. м. и се състои от: офис – 24 кв. м.; стоя за охрана – 8 кв. м.; магазин – 28 кв. м.; фоайе – 11 кв. м.; тоалетна – 14 кв. м., тоалетна – 28 кв. м.; склад кафе-клуб – 8 кв. м.; кафе-клуб – 48 кв. м.; приемна зала – 21 кв. м.; радиозала – 44 кв. м.; пневматично стрелбище – 80 кв. м.; бойно стрелбище – 137 кв. м.; склад – РВ – 18 кв. м.; склад 34 кв. м., пневматично стрелбище – 80 кв. м., коридор - 23 кв. м., работилница – 18 кв. м.; агрегатна вентилация – 17 кв. м. (л. 84 от гр. д. № 1155/2010 г. СГС).

Същата година е съставен на 07.04.1998 г. акт № 193а за публична общинска собственост, в който сградата на МД е описана като масивната стоманобетонна със застроена на площ от 1600 кв. м., състояща се от подземен етаж и три надземни етажи. В описанието на съдържащите се обекти в тях относно подземния етаж е посочено: ресторант, сутерен (стрелбище), танцова зала с 2 съблекални, сервизни помещения и склад (л. 80 от гр. д. № 1155/2010 г. СГС).

По данни от мотивите на заповед за отмяна на акта за държавна собственост се установява, че през 1990 г. с решение № 29 на Бюрото на ЦК на Д. се отменя решението за предоставяне на приземния етаж на ГМД „Л. Д.” на К. ГК на Д. и оперативното управление се предава на Об. С. на БДМ „К.”, като стопанисването на целия дом се поема от ЦМДИ „Л. Д.”.

Съгласно протоколно решение № 3 от 20.03.1991 г. на ИК на СНС младежките домове с общоградско значение, в това число и ГМД „Л. Д.” преминават на разпореждане на Столичен НС. Със следващо решение № 6 от 30.05.1991 г. ИК на СНС закрива дейността на домовете на културата с общоградско значение и на основание чл. 2, т. 2 от ПМС 23/1991 г. във вр. с чл. 11, т. 22 и чл. 16 (2) от Правилника за самоуправление на териториалните общности, утвърден с ПМС № 28/1989 г. образува към СНС на основата на прекратените (закрити) домове на културата с общоградско значение организации с нестопанска цел в областта на културата като първата от тях е - Дом на културата „С.”, със седалище [улица], на основата на закрития МД „Л. Д.”, на който дом предоставя за стопанисване сградата, за която е съставен А. № 8936/1974 г.

Съдът е намерил, че не са били налице предпоставките на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМО за преминаване правото на собственост върху спорния имот в патримониума на общината, тъй като към датата на влизане в сила на закона – 17.09.1991 г. помещенията, предмет на иска, са се стопанисвали от О. за подготовка на представителни отбори по спортна стрелба както и масова стрелкова подготовка на населението. Извършваната в имота дейност по подпомагане отбраната на страната е от общонационално значение и това е пречка имотът да стане общинска собственост.

По отношение на ответника е установено следното:

Организацията за съдействие на отбраната (О.), създадена с ПМС № 24 от 29.071988 г. е закрита с ПМС № 72 на МС от 30.04.1992 г. като движимото и недвижимо имущество на организацията е предоставено на Министерство на отбраната безвъзмездно (т. 4 от постановлението и приложението към него, в което спорното недвижимото имущество е описано само с белезите местонахождение и административен адрес).

Със заповед № 0Х47 от 22.01.1999 г. на министъра на отбраната е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с имущество – частна държавна собственост с фирма „В.”, със седалище в [населено място] със седем клона в градовете Б., В., П., М., П., Р. и Х.. Капиталът е формиран на база непарична вноска – имуществото, стопанисвано от МНО съгласно приложение. В приложението в раздел клон София е записан – стрелкови клуб в [населено място], [улица].

С договор за покупко-продажба (н. а. № 7, т. І, от 17.01.2007 г.) [фирма] е продало на [фирма] приземния етаж на дом на културата „С.” като помещенията са индивидуализирани по отменения акт за частна държавна собственост № 01329809.12.1998 г. Приобретателят се е разпоредил с имота чрез договор за покупко-продажба в полза на ответника по иска [фирма], [населено място] сключен на 27.03.2007 г. ( н. а. № 200, т. І, н. д. № 170/2007 г., рег. № 1479)

Налице е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по въпроса, как следва да се индивидуализират недвижимите имоти, използвани за развиване на определена дейност, за да се приложи критерият, установен в т. 6 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, за отделяне на общинската от държавната собственост.

Доказателствата, събрани по делото относно това, са противоречиви и неясни. В договора от 1984 г. предоставеният имот е индивидуализиран като „източното мазе” от сградата на МД „Л. Д.” за построяване на пневматично стрелбище. Към този момент няма обект, в който да се осъществява дейността на О.. Той е възникнал след изграждането му.

В А. № 01329 от 09.12.1998 г. е посочено, че в

приземния етаж

са изпълнени множество помещения, някои от които с предназначение магазин, кафе-клуб и склад. В акта за публична общинска собственост, съставен същата година, е посочено, че в

подземния етаж

на сградата са изпълнени танцувална зала и две съблекални, а в сутерена стрелбище.

В актовете за предоставяне стопанисването и управлението на стрелковите клубове на МО след закриването на О., клубът с адм. адрес [населено място], ул. К.” № 2, не е индивидуализиран с други белези – площ и помещения.

Въпросът за наличието на предпоставките за преминаване правото на собственост на недвижими имоти в общината на основание § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА е решен в противоречие на формираната съдебна практика, което обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.11.2012 г. по гр. д. № 1155/2010 г. на СГС.

УКАЗВА на касатора Столична община – район „О.” да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 4831.65 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 2121/2014
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО

Други актове по делото:
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...