О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1431

София,31.05.2024 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1801 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Д. Д. касационна жалба на О. С. срещу решение № 444/30.06.2023г. по възз. т.д.№ 360/2023г. на САС.С него е потвърдено решение от 19.09.2022г. по т. д.№ 306/2021г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от О. С. иск за солидарното осъждане на „Свеко енергопроект“ АД, [населено място], и „Стройконсулт-ГН 99“ ЕООД, [населено място], да върнат на О. С. заплатеното на 12.03.2016г. авансово възнаграждение в размер на 27 537лв. по договор от 23.09.2015г. за обществена поръчка за упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа и разширение и реконструкция на канализационната мрежа на [населено място].

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно – касационни основания по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК.Касаторът поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в тълкуване на договорни клаузи, които са ясни, точни и непораждащи съмнение относно вложената в съдържанието им действителна воля на страните, в резултат на което е допуснато и нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.20 ЗЗД.Намира, че е налице вътрешно противоречие на изводите, предвид на това, че авансовото плащане е обвързано с извършване на разходи, а липсват твърдения и доказателства, че такива са извършени.Претендира за присъждане на разноски пред трите инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, съгласно чл.146 ГПК, респективно, когато докладът му е непълен или неточен?Дължи ли въззивният съд даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, или въззивният съд може за първи път с въззивното решение да се произнесе по своевременно релевирани, но ненамерили място в доклада, правопогасяващи възражения, за които не са давани указания за събиране на относими доказателства

2.При липса на спор между страните относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът следва ли да тълкува договора, съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД?

3.Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички въведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени във въззивната жалба, и, съответно, да се обоснове защо отхвърля същите и, съответно, ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?

С подадените писмени отговори ответниците по касационната жалба оспорват наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение подаване на отговорите.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и след преценка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че страните по делото са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на сключения на 23.09.2015г. в процедура по обществена поръчка между О. С. като възложител и изпълнител - ДЗЗД „Свеко-строй“, в което участници са двете ответни дружества, договор за упражняване на строителен надзор; че в изпълнение на задължението си по чл.5.1. от договора О. С. е заплатила на 12.03.2016г. сумата 27 537лв., представляваща авансово плащане в размер на 30% от стойността на договора по издадената от изпълнителя фактура № 10/15.01.2016г.; че с писмо, вх.№ 4700-184/20.04.2016г., ДЗЗД е направило предложение за сключване на допълнително споразумение за определяне на два етапа на изпълнение на договора и отделни размери и падежи на възнагражденията за всеки от двата етапа; че на 05.05.2016г. е сключено допълнително споразумение към договора; че изпълнителят е изпълнил задълженията си по първия етап, за което е издал фактура № 11/01.08.2016г. за сумата 34 421.25лв. без ДДС/41 305.50лв. с ДДС, която е заплатена изцяло на два пъти от възложителя; че действия по упражняване на строителен надзор за изпълнение на втория етап не са извършвани, тъй като не са извършвани и СМР, поради което за този етап не е заплащано възнаграждение; че на 24.04.2020г. е сключено допълнително споразумение за прекратяване на договора, считано от датата на подписване на споразумението, без да се сочат конкретни причини за това; че с писмо, изх.№ 4700-126 от 26.05.2020г. възложителят е поискал представянето на разходни документи за авансовото плащане в размер на 27 357лв, а в противен случай - е поискал връщането на сумата по конкретно посочена сметка; че в отговор ДЗЗД чрез управителя си е заявило, че не дължи посочената сума, поради направените значителни разходи за мобилизация на персонал и по администрирането на проекта, но при отчитане на процента на извършените дейности по договора е изразило готовност за възстановяване на 25/70 от платения аванс, а именно сумата 8 192.26лв. при подписване на споразумение с О. С. както и че такова двустранно споразумение не е постигнато.

Въз основа на анализ на писмените доказателства по делото съставът на апелативния съд е приел, че допълнителното споразумение от 05.05.2016г. е сключено въз основа на отправеното от ДЗЗД до О. С. / писмо, вх.№ 4700-184/20.04.2016г./ предложение за определяне на два етапа за изпълнение на задълженията за строителен надзор и съответно на отделни размери и падежи на възнагражденията за всеки етап.Констатирал е, че предложението на ДЗЗД е мотивирано с това, че към датата на отправянето му О. С. е имала осигурено финансиране само за първия от договорените етапи, че в предложението е посочено получаването от ДЗЗД на аванс в размер на 30% от стойността на договора, който е изразходван за организацията на офиса и работата на обекта и цялата логистика по изпълнението на договора, и е поискано остатъкът от 70 % от стойността на договора да бъде разпределен 45% - за първия етап и 25 % - за втория етап.Въззивният състав е съобразил, че отговор на предложението не е постъпил, но на 05.05.2016г. е сключено допълнителното споразумение, в което е коментирано отправеното предложение и са уговорени три плащания: авансово в размер на 30 % от стойността на договора, както и, при настъпване на предвидените в споразумението предпоставки, междинно плащане в размер на 45% и окончателно плащане в размер на 25%.Констатирал е, че е извършено междинното плащане за първия етап при сбъдване на уговорените предпоставки, а строителен контрол за втория етап не са изпълнявани.

От правна страна въззивният състав е приел, че, тъй като в договора не е дадена конкретна дефиниция какво включва авансовото плащане от 30%, както и по идентичен начин в допълнителното споразумение за прекратяване на договора не е обективирано съглашение за връщане на платените до този момент суми, вкл. авансовото възнаграждение, отговорът на въпроса налице ли е основание за задържането му от изпълнителя следва да се извърши въз основа на граматическото и логическо тълкуване на относимите клаузи на т.5.1. от договора и допълнителното споразумение от 05.05.2016г. с клаузите на т.4.1. и 4.2. и чл.11.2. от договора. Намерил е, че направеното предложение на ДЗЗД е прието с допълнителното споразумение от 05.05.2016г.Приел е, че с подписването на сключеното въз основа на отправеното предложение споразумение възложителят е приел без забележки изпълненото до момента, респективно, че авансовото плащане в размер на 30% от стойността на договора съответства на изпълнението.Ето защо и, тъй като до прекратяване на договора не са извършени единствено действията по последния етап и съответно не са разплатени, въззивният състав е приел, че платеното в изпълнение на т.5.1. и т.5.2. е на валидно правно основание - за изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора до прекратяването му.Приел е, че това тълкуване съответства в най-пълна степен на изричната уговорка в т.11.2. от договора извършените разходи до прекратяването да подлежат на заплащане, както и на възмездния характер на договора, като се държи сметка за естеството на дейностите, които изпълнителят е следвало да извърши на всеки един от етапите от изпълнението, както и на приемане изпълнението от О. С. за която част се дължи възнаграждение на изпълнителя.

Направен е краен извод, че с прекратяването на договора не е отпаднало основанието за задържане на авансово заплатената сума в размер на 30% от стойността на договора, тъй като тя е получена като насрещна престация за изпълненото по договора и прието от възложителя към момента на прекратяване на договора.В подкрепа на това са споделени изводите на първоинстанционния съд, че прекратяването на договора действа занапред, съответно - няма ретроактивно действие и не може да заличи последиците от валидно възникналото договорно правоотношение, вкл. изпълнението на насрещните задължения до момента на прекратяването.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

При служебната проверка, за която съставът на касационния съд не е ограничен от посочените от касатора основания( мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.И от въведените от касатора доводи не може да се направи извод за вероятна недопустимост на решението, а същите касаят единствено правилността му.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба(чл.290, ал.1 ГПК).

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по всички поставени въпроси произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Процесуалноправните въпроси № 1 и № 3 са значими за всяко въззивно производство. В случая касаторът е следвало да посочи как се е отразило на крайния изход на делото неизпълнението на правомощията на въззивния съд за даване на указания при непълен и неточен доклад по чл.146 ГПК, както и кои доводи, аргументи и възражения са останали необсъдени.Вместо обосновка, въпросите са израз на несъгласието на касатора с правилността на изводите на въззивния съд, извършени при приложение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД, и при преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните.Както се посочи, правилността на акта е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК и не може да обоснове допускането до касационен контрол.

Въпрос № 2 е материалноправен и е свързан с приложението на чл.20 ЗЗД.Значимостта му за крайния изход на делото следва да бъде отречена, тъй като е некоректно поставен, предвид на това, че е предпоставен от невярното твърдение страните да не спорят за точния смисъл на тълкуваните договорни клаузи.

По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски.В негова тежест следва да се присъдят направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговорите на касационните жалби.На „Стройконсулт-ГН 99“ ЕООД се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., доказани с договора за правна помощи, а на „Енергоексперт“ АД - в размер на 2568лв., доказани с фактура и платежно нареждане.

Мотивиран от това, съставът на I т. о. :О П Р Е Д ЕЛ И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 444/30.06.2023г. по възз. т.д.№ 360/2023г. на САС.

О. О. С. да заплати на „Стройконсулт-ГН 99“ ЕООД, [населено място], разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1200лв.

О. О. С. да заплати на „Енергоексперт“ АД, [населено място], разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 2568лв.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: