О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1432
София,31.05.2024 година
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 90 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадената чрез адв.М. С. касационна жалба на ответника М. А. С. срещу решение № 1001/18.07.2023г. по възз. гр. д. № 1649/2022г. на САС.С него е потвърдено решение № 260123/14.10.2021г. по т. д.№ 25/2019г. на Окръжен съд - Враца, с което по предявения от „В. К. ООД частичен иск е осъден М. А. С. да заплати на „В. К. ООД произтичащото от сключения между страните по делото договор за паричен заем „В. И. ВИП“ от 28.09.2016г. вземане за главница в размер на 48 024.60лв., представляващо част от вземане за главница в общ размер на 174 385.47лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ на 08.02.2019г. до окончателното изплащане, и заедно с обезщетение за забава в размер на 2027.71лв. за периода от 10.09.2018г. до подаване на ИМ.Решенията са постановени с участието на Т. Г. П. и В. Н. И. като трети лица помагачи на страната на ищеца.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила при анализиране на събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност.Това според касатора прави мотивите на атакувания съдебен акт противоречиви, а решението – неправилно и незаконосъобразно.В касационната жалба са изложени подробни съображения във връзка със заключенията на съдебно-почеркови експертизи по делото – депозираните в производството пред първоинстанционния съд заключения на две единични експертизи, които не са възприети от първоинстанционния съд, и заключението на повторна тройна експертиза, подписано с особено мнение от едно от вещите лица, и депозираното във въззивното производство заключение на нова тройна експертиза.В касационната жалба се акцентира на това, че някои от първоначално назначените от въззивния съд експерти в състава на тройната експертиза са се отказали, поради ангажираност, а един от тях си е направил отвод.Касаторът намира, че особеното мнение на едно от вещите лица от състава на тройната експертиза пред първоинстанционния съд, освен, че е подробно обосновано, съвпада със заключенията на двете единични експертизи.Поддържа, че са изложени противоречиви мотиви защо не се възприемат заключенията на единичните експертизи, както и, че не е съобразена заинтересоваността на св.Н.П./помощник нотариус по заместване при Нотариус И./.Оспорва изводите на въззивния съд, че ищецът е получил заемни средства по процесния договор и е заплащал погасителни вноски.В тази връзка поддържа, че за това първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви, тройната експертиза не е имала за задача да изследва повторно платежните документи, а те са изследвани единствено от вещото лице от единичната експертиза.По тези съображения искането е за отмяна на решението и за присъждане на разноски пред трите инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.
Не е постъпил в срок отговор от насрещната страна „В. К. ООД.
Съставът на I т. о., въз основа на въведените доводи и данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че, по силата на сключен на 28.09.2016г. договор за паричен заем „В. И. ВИП, на 06.10.2016г. ищцовото дружество е превело по банков път заемната сума в размер на 150 000лв. по указания в чл. 3 от договора начин:част от нея - сума в размер на 100 938.40лв. е преведена по банковата сметка на заемополучателя в „А. Б. АД, друга част - сума в размер на 16 221лв. е преведена за погасяване на парично задължение на трето неучастващо по делото лице Г. С. към заемодателя и останалата част -сума в размер на 84 717.40лв. е преведена за погасяване на задължението на подпомагащата страна Т. П. към „ЕйДжиБи Финанс“ АД. Установил е, че договорената годишна лихва е 40.20%, годишният процент на разходите - 50.51 %, а начинът на връщане на заема – на вноски, които за първите 20 месеца са в размер от по 5025лв., а за останалия срок от 40 месеца – по 6861.55лв. Приел е за установено, че за обезпечаване на изпълнението на задължението за връщане на заема от трето за спора лице „Кардинал 07“ ЕООД, с управител – ответника, е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 200, том III, дело № 469/2016г. на нотариус В. И..Констатирал е, че, поради забава за погасяване на задълженията за плащане на главница и договорна лихва, на основание чл. 12, ал. 2, т.7 от договора за заем, заемодателят е обявил целия кредит за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена редовно на 10.09.2018г.
От правна страна въззивният състав е приел, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем.Счел е, че заключенията на съдебно-почерковите експертизи пред първоинстанционния и пред въззивния съд са категорични, че ответникът е подписал пълномощното, с което е упълномощил подпомагащата страна Т. П. да го представлява при сключване на договора за заем, пълномощното, с което, в качеството си на управител на „Кардинал-07“ ЕООД е упълномощил същото лице да представлява дружеството при учредяване на договорната ипотека и протокола на едноличния собственик на капитала на дружеството за овластяване на управителя да сключи сделката.Намерил е, че договорът за заем е сключен с превеждането на заемната сума по уговорения в договора начин.Изложени са съображения, че това по какъв начин ще се изразходва заемната сума не е част от фактическия състав на сключването на договора за заем, съответно, че отношенията на ответника с лицата, получили съответните парични суми, не могат да се противопоставят на заемодателя. По тези съображения и тъй като ответникът нито твърди, нито доказва да е върнал заемната сума, съставът на апелативния съд е приел, че е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника и искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло до предявения от ищеца размер. За пълнота на изложението е споделен изводът на първостепенния съд относно неприложимостта на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвид обезпечаване на задължението на заемополучателя за връщане на заемната сума с ипотека.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
При служебната проверка, за която съставът на касационния съд не е ограничен от посочените от касатора основания/ мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.
Не е налице и посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2 предл. 3 от ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо тя да е установима пряко от самите мотиви на акта. Очевидно неправилен е съдебният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност, поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява наличие на хипотеза на очевидна неправилност, тъй като нито е налице грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито решението се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или на приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените от касатора аргументи предполагат проверка на фактическите изводи на въззивния съд след повторна преценка на данните по делото, поради което не могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, съответно не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД на адвокат М.С., която е предоставила безплатна правна помощ на касатора.
На ответника по касация не се присъждат разноски за касационното производство, доколкото няма такова искане и доказателства за реално извършени разноски.
Мотивиран от това, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1001/18.07.2023г. по възз. гр. д. № 1649/2022г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: