Производството е по член 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№3658/03.09.2012г.,подадена от [фирма] [населено място],чрез пълномощника на дружеството адвокат В. Р. против решение №295/20.07.2012г. на Смолянски окръжен съд, постановено по гр. д.№27/2012г. по описа на същия съд.

Постъпила е и частна жалба с вх.№4518/06.11.2012г.,подадена от [фирма],гр.Б. дол/в несъстоятелност/,против разпореждане №748/26.09.2012г. на Смолянски окръжен съд, постановено по гр. д.№27/2012г. по описа на същия съд, с което се отхвърля молба с вх.№3353/08.08.2012г.,подадена от адвокат А. Б. П.,процесуален предаствител на [фирма],гр.Б. дол/в несъстоятелност/,с която моли да му бъде издаден изпълнителен лист по в. гр. д.№27/2012г. по описа на Смолянски окръжен съд и по гр. д.№559/2000г. по описа на Районен съд [населено място],в частта на същите за присъдените в полза на дружеството разноски по делата.

По касационната жалба на [фирма] [населено място]:

В изложението си, наречено „изложение на обстоятелствата по чл. 280, ал. 1 ГПК”,приложено към касационната жалба, касаторът заявява/цитирам/:

„За да отправим касационната жалба считаме, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, каквито са исковете по член 359, ал. 3 и чл. 364 във вр. с чл. 286 ГПК отм. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,като решението на Смолянския окръжен съд е постановено при нарушение на материалния закон, с оглед правилното тълкуване на закона, като на база обстоятелствата по делото и приложените към него доказателства, същото е необосновано.Допуснати са съществени процесуални нарушения.”, след което в точка първа се посочват такива касационни оплаквания по давността и в точка втора по основателността на предявените искове, като в подкрепа се цитира и прилага съдебна практика на ВКС.

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] дол/в несъстоятелност/,чрез процесуалния си представител адвокат А. П.,в писмения си отговор счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.

Съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК,да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Видно от съдържанието на изложението на касатора, цитирано по-горе, в същото липсва формулиран такъв правен въпрос, а в него се навеждат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281, т. 1 ГПК за неправилност на постановеното въззивно решение, което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване предвидени в разпоредбата на член 280, ал. 1 ГПК.Това е така, защото преценката за законосъобразност на въззивното решение, ще се извърши след допускането му до касационно обжалване, в производството по член 290 ГПК.Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.

По частната жалба на [фирма],гр.Б. дол/в несъстоятелност/:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Частната жалба е неоснователна.

С разпореждането, предмет на настоящата частна жалба, въззивният съд е оставил без уважение молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист по присъдените в негова полза разноски, съответно от първоинстанционния съд, както и тези присъдени с постановеното въззивно решение.Съдът е изложил доводи, че въззивното решение не е влязло в законна сила, тъй като има депозирана касационна жалба срещу същото от [фирма] [населено място],както и не е допуснато предварително изпълнение, поради което молбата за издаване на изпълнителен лист е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на процесуалния закон на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, като това е тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по спорното право, т.е когато е предявен осъдителен иск и той е уважен.В частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се простира, т.е. недопустимо е издаването на изпълнителен лист за присъдени разноски по невлязъл в сила съдебен акт, поради което правилно и законосъобразно въззивният съд е оставил без уважение молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на последния разноски по делото.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №295/20.07.2012г. на Смолянски окръжен съд, постановено по в. гр. д.№27/2012г. по описа на същия съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 4518/06.11.2012г. на [фирма] [населено място] дол/в несъстоятелност/ против разпореждане №748/26.09.2012г. постановено по в. гр. д.№27/2012г. по описа на Смолянски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: