О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1410

София,29.05.2024 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1820 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. М. К. от АК - Варна касационна жалба на ищеца „С.“ ЕООД /н/, [населено място], срещу решение № 234/13.07.2023г. по възз. т.д.№ 113/2023г. на Апелативен съд – Варна.С него е потвърдено решение № 562/12.12.2022г. по т. д.№ 1306/2018г. на ОС - Варна в обжалваните от касатора части, с които са отхвърлени предявените от него против „Одесосстрой“ ООД, [населено място], осъдителни искове за обезщетение за некачествено изпълнение по договор от 03.08.2017г. СМР за размера над 2779.42лв. до 250 677.58лв., формирано от разходи за ремонти и необходими за отстраняване на скрити дефекти, които не са били ремонтирани след обявяването им в периода 19.10.2018г.-18.01.2019г., и за обезщетение за забава за размера над 288.76лв. до 11 601.79лв., представляващо начислена лихва за забава върху горницата над 2779.42лв. до част от претендираното обезщетение в размер на 111 675.02лв. за периода 18.11.2019г.-25.11.2020г.

В касационната жалба са релевирани доводи за процесуална и материална незаконосъобразност - основания за касационно обжалване по т.3, предл.1 и 2 на чл. 281 ГПК.Касаторът намира, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени всички негови възражения и доводи.Оспорва приетото, че твърдения за задължения на ответника да прецени необходимостта от извършване на допълнителни работи и от влагане на допълнителни материали са въведени за първи път във въззивната жалба, респективно, че в първоинстанционното производство такива твърдения не са въведени и не е претендирано реализиране на отговорността на ответника за вреди, на осн. чл.260, ал.1 ЗЗД. Неправилно според касатора не са възприети заключенията на вещото лице в производството по чл.207 и сл.ГПК. Материалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи за нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД.Оспорват се изводите, че задълженията и отговорността по основния договор за спазване на правилата на Договорните условия на ФИДИК за технологично оборудване и проектиране не могат да бъдат превъзлагани на подизпълнителя; че на ответника е възложено извършването само на отделни СМР и, че ответникът не е следвало да има специални геоложки познания, както и основаният на тях краен извод, че липсва причинна връзка между констатираните недостатъци и неизпълнението в качествено отношение на договорните задължения на ответника, поради което не са налице предпоставките за реализиране на отговорността му по чл.265 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т.1 и т.3 на чл.280, ал. ГПК по следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да се запознае с всички доводи и възражения на страните, направени в хода на съдебното производство пред първата инстанция и в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция, и едва тогава да пристъпи към тяхното обсъждане в мотивите на постановеното решение и решаване на спора по същество?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, редовно въведени от тях в хода на производството?

3.До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл.20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните, вместо да се даде приоритет на съдържанието на договорните клаузи?Подлежат ли на тълкуване ясните уговорки между страните или на тълкуване по см. на чл.20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?

4.С оглед свободатата на договаряне по чл.9 ЗЗД – действителна ли е уговорка между изпълнител/ главен изпълнител/ по договор за обществена поръчка за извършване на строително-монтажни работи/ основен договор/ и негов подизпълнител, съгласно която подизпълнителят е задължен да отговаря пред главния изпълнител така, както отговаря главният изпълнител пред възложителя по основния договор?

5.В контекста на въпрос № 4 - действителна ли е уговорка между главния изпълнител по договор за обществена поръчка за извършване на строително-монтажни работи и негов подизпълнител, съгласно която подизпълнителят е задължен да отговаря пред главния изпълнител така, както е уредена тази отговорност в Договорните условия на ФИДИК за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти от изпълнителя/Жълта книга// Договорни условия ФИДИК/?

С подадения чрез адв.А. В. от САК писмен отговор ответникът по касационната жалба „Одесосстрой“ ООД, [населено място], оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Няма искане за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Производството по делото е образувано по обективно съединените осъдителни претенции на „С.“ ЕООД /н/, [населено място] /несъстоятелността му е обявена с решение от 28.09.2022г. по т. д.№ 1889/2020г. на СГС/ против „Одесосстрой“ ООД, [населено място], за вземания, произтичащи от сключения между страните договор от 03.08.2017г., както следва: за обезщетение за недостатъци на извършеното от ответника по договора от 03.08.2017г., съизмерено с разходите, необходими за поправката им, с правно основание чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД, в общ размер на 250 677.58лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 26.11.2020г. до окончателното изплащане, и за обезщетение за забава, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, в размер на 11 601.79лв. върху част от претендираното обезщетение в размер на 111 675.02лв. за периода 18.11.2019г.-25.11.2020г.

С необжалваното от ответника и влязло в сила в тези части първоинстанционното решение е присъдено част от претендираното обезщетение за недостатъци на изпълненото по договора от 03.08.2017г., констатирани в протокол от 19.10.2018г., за отстраняването на които са направени разходи от ищеца, а именно по пунктове 1, 2, 3, 4, 5 и 12 от сравнителната таблица по задача 10 от заключението на комплексната СТЕ пред първоинстанционния съд /на л.873, т.4 от първоинст.-дело/, в общ размер от 2 779.42лв. с вкл.ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 26.11.2020г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забавено заплащане на сумата 2779.42лв., от връчване на покана за изпълнение на 18.11.2019г. до 25.11.2020г., в общ размер от 288.76лв.

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение в обжалваните от ищеца части, с които са отхвърлени исковете за обезщетение за недостатъци на изпълненото от ответника по договора и за обезщетение за забавеното му заплащане за разликите до пълните предявени размери.

Въззивното решение е постановено при следните безспорни по делото факти:

В процедура по обществена поръчка по ЗОбП е сключено споразумение № РД-12-67/26.04.2017г./„основен договор“/ за цялостно изпълнение на Инженерингова услуга по изграждане на проектиран от изпълнителя инфраструктурен обект:„Канализационна и водопроводна мрежа на [населено място], помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ - етап I А“ между възложител - [община] и изпълнител - неперсонифицираното обединение „ВиК Тръстеник 2014“ ДЗЗД, в което водещ участник е ищецът „С.“ ЕООД/н/.Основният договор е сключен при общи условия - стандартизираните Договорни условия за технологично оборудване и проектиране - строителство за електро - и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя, на Международна федерация на инженерите-консултанти - МФИК (FIDIC), като договорът съдържа и специфични условия, които изменят и допълват посоченте общи условия. Главният изпълнител Обединение „ВиК Тръстеник 2014“ ДЗЗД е учредено за участие в откритата процедура по обществена поръчка със споразумение, с което е извършено и вътрешно разпределение на функциите на участниците, като ищецът „С.“ ЕООД, заедно с друг участник в обединението, са поели изграждането и реконструирането на водопроводната мрежа, изграждане на дъждовна канализационна мрежа, изграждане на сградни водопроводни и канализационни отклонения, изграждане на улични оттоци, изграждане на канализационна помпена станция и обслужващ път…., а доставката на материали, машини и съоръжения, въвеждане на обекта в експлоатация, както и проектирането, авторския надзор и техническите решения са поети от други участници в обединението.На 03.08.2017г. между страните по делото е сключен договор, с който ищецът е превъзложил на ответника част от поетите от него функции в обекта.Приложени към договора от 03.08.2017г. и представляващи неразделна част от него са три количествено-стойностни сметки:КСС - Водопроводи, КСС – Битова канализация и КСС - Пътни работи, в които са подробно описани видове работи, количества и единични стойности, както и точното им местонахождение по участъци от трасето. За извършените от ответника строителни дейности са съставени двустранни констативни протоколи без дати от 2017г. и 2018г. за част Канализация и един за част Водопровод, три протокола от 07.03.2018г. за дейности по трите приложения, предадени до 12.01.2018г., и три недатирани, но цитирани при фактурирането с дати 05.06.2018г. протоколи за дейности по трите приложения КСС.Така двустранно актуваните работи са остойностени и са фактурирани от ответника с три данъчни фактури (№ [ЕГН] от 23.11.2017г., [ЕГН] от 08.03.2018г. и № [ЕГН] от 06.06.2018г.)По фактурите са издадени кредитни известия от 23.10.2018г., с които са приспаднати включените във всяка от трите фактури, но неизпълнени работи и съответно са коригирани стойностите.Непосредствено преди тази промяна във фактурирането, представители на ответника и на обединението са извършили обстоен оглед на изпълненото от ответника по договора от 03.08.2017г. и констатациите са отразени в констативен протокол от 19.10.2018г., след което с писмо от изх.№ 249/16.12.2018г. ищецът е обявил на ответника констатираните дефекти на изпълнените от него строителни дейности в обекта. На 10.01.2019г. е издадено разрешение за ползване на инфраструктурния обект.

От правна страна въззивният съд е намерил за преклудирани с формираната с влязлото в сила първоинстанционно решение сила на пресъдено нещо релевираните от ответника относими възражения за погасяване на отговорността му за недостатъци, поради изтичане на уговорения срок за обявяване на недостатъците или в резултат на изрично одобрение на работата в цитираните във фактурите протоколи.

По отношение на спорния въпрос какви са поетите задължения от ответника по договора от 03.08.2017г. въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд.При тълкуване на договора между страните въззивният съд е счел, че с него на ответника са превъзложени част от дейностите по основния договор, като конкретно ответникът се е задължил да предостави работна ръка, строителна механизация и инструменти и консумативи и да се съобразява със спецификациите по основния договор, който забранява превъзлагането.Намерил е, че това свежда договорната престация на ответника до технически дейности по изработване на трасето по конкретни указания на главния изпълнител и монтажа на осигурените от него подходящи материали, съответно - ответникът не е дължал краен резултат, постигнат при прилагане на специфични знания и умения, с които подизпълнителят не разполага.Въззивният съд е обсъдил довода във въззивната жалба на ищеца, основан на договорната клауза на т.4.7. от специфичните условия по договора между страните, по силата на която ответникът се е задължил по време на изпълнение и при завършване на строителството да осигури постоянно на строителната площадка опитен геодезист, който да контролира геодезичните работи по зададени опорни точки от възможителя. Намерил го е за неоснователен по съображения, че по силата на посочената договорна клауза на ответника действително е превъзложено задължението на главния изпълнител за геодезически контрол на изпълнението на отлагане на терена, но задължението на геодезиста е било да контролира точното местонахождение по участъци на трасето на канализацията в КСС към договора, а не - да прави геоложки проучвания и проверки на терена за вида на почвата и равнището на подпочвените води. По отношение на задълженията на главния изпълнител-обединението, поети към общината, за спазване на правилата на Договорите условия на ФИДИК – т.3.1., б. „в“, т.4.10. и т.5.2. б. „г“, въззивният състав е приел, че те не могат да бъдат пряко и механично превъзложени на подизпълнителя, обосновавайки се с това, че възложените на ответника-подизпълнител конкретни технически дейности и влагане на материали не съвпадат по вид и обем с поетите задължения за цялостна нженерингова услуга по изграждане на проектирания от изпълнителя инфраструктурен обект. Относно задължението по чл.260, ал.2 ЗЗД за уведомяване незабавно възложителя за негодност на проекта съставът на апелативният съд е посочил, че няма данни главният изпълнител да е обявил в официалната си документация проблем с ниската товароносимост на почвата и необходимостта от отводняването й от повишени подпочвени води, респ. по делото няма данни за такова предварително обследване, осъществено преди проявата на дефектите от 2019г.Изтъкнал е, че няма установени факти, въз основа на които да се приеме, че при оглед на терена или на етап изкоп ответникът е могъл да узнае за необходимостта от включване в КСС на строителни дейности по водочерпене, дренажи и подложни работи, неизпълнението на които е станало причина за възникване на дефектите.В тази връзка въззивният състав е посочил, че от подизпълнителя, който е натоварен с извършването на техническа дейност за влагане на материали, предоставени от превъзложителя, не следва да се изискват специални геоложки познания. Направен е извод, че, тъй като не е имал възможност да узнае или сам да прецени недостатък на пректирането, за изпълнителя не е възникнало задължението по чл.260, ал.1, предл.1 ЗЗД.Същевременно, въззивният състав е изтъкнал, че предмет на делото е само некачествено начално изпълнение, а не - последиците от неподходящо избран проект. В тази връзка във въззивното решение е посочено, че твърдения за задължения на подизпълнителя да прецени необходимостта от извършване на допълнителни работи и влагане на допълнителни материали са релевирани за първи път във въззивната жалба, респ. в първоинстанционното производство това не е твърдяно и не е претендирано реализиране на отговорността на подизпълнителя за вреди, на осн. чл.260, ал.1 ЗЗД.Относно причините за проявилите се дефекти на СМР в участъка, изпълняван от ответника въззивният състав е приел, че извод за некачествено изпълнение на задълженията на ответника не може да се основава пряко на частни документи, съставени по повод обществената поръчка от служители или наети специалисти от [община], предвид липсата на тъждество между задълженията на главния изпълнител и задълженията на подизпълнителя, на когото е възложено техническото изпълнение на конкретни СМР с материали на превъзложителя. Изложени са съображения, че за причините за проявилите се дефекти, не могат да бъдат ползвани и изводите на в. л.К. Б., изготвило основното и допълнителното заключение в производството по чл.207 ГПК, тъй като те се основават на данни в писмата на превъзложителя до подизпълнителя, писмата на кмета на общината до обединението, видео-обследванията на терена и техническия доклад на „Би Е. Д. Г. ЕООД, както и на свидетелски показания, несъбрани по установения по ГПК ред. Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексна СТЕ, което е възприел, съставът на апелативния съд е установил, че в проектната документация в процедурата по обществена поръчка е бил наличен хидроложки доклад, отразяващ точно характеристиките на терена на скалната подложка, акумулираща големи количества подпочвени води и льосова почва с повишена инфилтрация на повърхностни води, съчетано с различната пълноводност на близката река, които особености са били отчетени в цялостния инвестиционен проект, съдържащ отделен вариант на чертеж за начин на полагане на каналите в дренираните участъци със специфичен вариант за нисконосими почви с пропадащи свойства, и са предвидени и специални материали за заздравяване на изкопа, както и, че по отношение на дренажите е дадено специално предписание от проектантите в заповед № 4/25.09.2017г., вписана в заповедната книга на строежа. Въз основа на заключението на комплексната СТЕ въззивният съд е установил, че конкретни строителни дейности, които да индикират именно проектираното специално устойчиво полагане на тръбите в рисковите нестабилни зони, са заложени само в договора с „Пътни строежи“ ЕООД, извършил последния авариен ремонт, но такива работи не са били описани нито в превъзложените работи по КСС към процесния договор с ответника, нито в началната оферта на строителя по основния договор.

Изтъкнал е, че при приемане на началното изпълнение експлоатационните проби са преминали без проблеми, след проявата на недостатъците при организираните ремонти с други подизпълнители са възлагани допълнителни работи и водочерпене, но изискуемата по проектен стандарт земновлажна бетонна основа е била оферирана и изпълнена едва при поредния авариен ремонт от „Пътни строежи“ ЕООД.Във въззивното решение е прието, че дефектите не са се проявили, поради неспазване от ответника на технологични процеси при монтаж при силно овлажнена почва и липса на допълнително укрепване на нисконосимия льос, които са били нужни според проекта, тъй като такива дейности не са били възложени на ответника, а задължението да следи за вида на почвата и да изисква допълнително съгласуване с проектантите на вариант на полагане на тръбите в отделните участъци и нанасяне на съответните предписания в заповедната книга на обекта е било на главния изпълнител по основния договор, чийто представител е следвало да присъства на всички фактически действия и да следи за ситуацията в изкопа.Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че ответникът е извършил работи, които са съответни на описаните в приложените към процесния договор КСС; в съставените след неговото изпълнение документи липсват данни за възникнала необходимост от допълнително укрепване и възлагане на допълнителни дейности; към момента на изграждането на изкопа за полагане на тръбите и замерването на достигнатите долни проектни коти проблем с оводняването на льосовата основа не е отразен в официалната документация, а при суха льосова почва не е било необходимо да се изработва опорната възглавница от подложен бетон; след изпълнението на СМР проблемът с ниската товароносимост на льоса и отводняването му от повишени подпочвени води е можело да се установи най-късно при подготовката на съоръжението за предаване на възложителя през 2018г. и своевременното видеозаснемане преди първите експлоатационни проби. Направен е краен извод, че липсва причинна връзка между констатираните дефекти на изпълнението от ответника и неизпълнение в качествено отношение на задълженията на ответника/ с изкл. на недостатъците, за които е присъдено обезщетение по чл.265, ал. 1, т.2 ЗЗД с първоинстанционното решение/.Допълнително въззивният съд е изтъкнал, че ответникът не може да носи отговорност на осн. чл.265 ЗЗД за дефекти, които са в резултат от нарушаването носимостта на подложката при изработване на канализационната мрежа, вследствие на приток на подпочвени води след като възложените дейности са извършени, както и за дефекти на крайния продукт, които са настъпили в резултат от поведение на главния изпълнител, съставляващо неизпълнение на поетите от него задължения към възложителя, за които се предполага, че главният изпълнител има специални знания и трябва да прояви грижата на добър търговец.

Въззивният съд е обсъдил и оплакването във въззивната жалба относно размера на разходите, необходими за поправка на констатираните с протокола от 119.10.2018г. дефекти на извършените от ответника СМР.В тази връзка е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства.Приел е, че заключението на вещото лице в производството по чл.207 и сл.ГПК в частта относно видовете и количествата извършени СМР от самия ищец и тяхната стойност е дадено въз основа на частни писмени документи, които не са противопоставими на ответното дружество.Споделил е извода на първоинстанционния съд, че дължимото обезщетение за недостатъци е в рамките на установените разходи по посочените в първоинстанционното решение позиции по сравнителната таблица към заключението на комплексната СТЕ.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.

Процесуалноправните въпроси № 1 и № 2 са относими за всяко въззивно производство и в този смисъл са обуславящи за изхода на спора.По отношение на тях не се установява някоя от въведените допълнителни предпоставки.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС:Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички допустими и относими доказателства, ангажирани по делото, при съобразяване въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест и допустимите според ГПК доказателствени средства, както и да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, формирайки свои правни изводи по съществото на спора и по приложението на закона.

В случая касаторът е обосновал значимостта на поставените процесуалноправни въпроси с доводи за необсъждане на възражението му по чл.260, ал.2 ЗЗД във връзка със задълженията на изпълнителя да предупреди възложителя за негодността на проекта. Видно от мотивите на обжалвания въззивен акт, въззивният съд е приел, че твърдения за задължения на ответника да прецени необходимостта от извършване на допълнителни работи и влагане на допълнителни материали са релевирани за първи път във въззивната жалба, респ. в първоинстанционното производство не е твърдяно и не е претендирано реализиране на отговорността на ответника за вреди, на осн. чл.260, ал.1 ЗЗД.Същевременно, във въззивното решение са изложени съображения, че по делото не са установени факти, въз основа на които да се приеме, че ответникът, при огледа на терена или на етап изкоп, е могъл да узнае за необходимостта от включване в КСС на строителни дейности, неизпълнението на които е станало причина за възникване на дефектите.Допълнително в подкрепа на това е посочено, че от ответника не е следвало да се изискват специални геоложки познания.Направен е извод, че, тъй като не е имал възможност да узнае или сам да прецени недостатък на пректирането, за ответника не е възникнало задължението по чл.260, ал.1, предл.1 ЗЗД да предупреди превъзложителя, че проектът е неподходящ за изпълнение на работата.Следователно, възражението по чл.260, ал.2 ЗЗД е обсъдено.

Въпрос № 3 е материалноправен и е свързан с приложение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД.И този въпрос е значим за изхода по конкретното дело, но не е налице някоя от въведените допълнителни предпоставки.

По въпроса е формирана последователна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която приема, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора според критериите на чл. 20 от ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаема воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл. 20 от ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя вложената от страните обща воля.

От мотивите на въззивното решение не може да се направи извод, че даденото от въззивния съд разрешение по въпроса е в отклонение от формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. При тълкуване на договора въззивният съд е приел, че с него на ответника са превъзложени част от дейностите по основния договор, като конкретно ответникът се е задължил да предостави работна ръка, строителна механизация и инструменти и консумативи и да се съобразява със спецификациите по основния договор, който забранява превъзлагането.Намерил е, че това свежда договорната престация на ответника до технически дейности по изработване на трасето по конкретни указания на главния изпълнител и монтажа на осигурените от него подходящи материали, съответно - ответникът не е дължал краен резултат, постигнат при прилагане на специфични знания и умения, с които подизпълнителят не разполага.Съставът на апелативния съд е обсъдил и е счел за неоснователен довода във въззивната жалба на ищеца, основан на договорната клауза на т.4.7. от специфичните условия по договора между страните. Приел е, че задълженията на главния изпълнител-обединението, поети към общината, за спазване на правилата на Договорите условия на ФИДИК – т.3.1., б. „в“, т.4.10. и т.5.2. б. „г“ не могат да бъдат пряко и механично превъзложени на подизпълнителя, като се е обосновал с това, че възложените на ответника-подизпълнител конкретни технически дейности и влагане на материали не съвпадат по вид и обем с поетите задължения за цялостна нженерингова услуга по изграждане на проектирания от изпълнителя инфраструктурен обект.Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи при тълкуване на клаузите на договора, не подлежат на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.

Наличието на съдебна практика по въпроси № 1до № 3 изключва наличието на въведеното по тях допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпроси № 4 и № 5 произтича от това, че те не притежават характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.От една страна, въззивният съд не е изследвал действителността на договорните клаузи, а, от друга страна, отговорът на въпросите не предпоставя възможен еднозначен, общоважим във всички хипотези отговор, извън конкретиката на всеки отделен спор. Поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо изследване на въведените по въпросите допълнителни предпоставки.

Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.Разноски не се присъждат и на ответника, тъй като липсва искане и доказателства да са направени.

Касаторът, който не е дължал предварително внасяне на ДТ, на осн. чл.620, ал.5 ТЗ, следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ в размер на 30лв., на осн. чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д ЕЛ И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 234/13.07.2023г. по възз. т.д.№ 113/2023г. на Апелативен съд - Варна.

Осъжда „С.“ ЕООД/н/да заплати по сметката на ВКС ДТ в размер на 30лв., която да се събере от масата на несъстоятелността.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: