О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1424

гр. София, 30.05.2024годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 638 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МИРКО“ ЕООД, представляно от адв. Б. К., срещу решение № 543 от 09.12.2022г. по в. т.д. № 486/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 15 от 19.05.2022г. по т. д. № 6/2022г. на Окръжен съд – Кърджали. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против „ХАМЕЛЕОН” ЕООД иск с правно основание чл.327 ТЗ за заплащане на сумата 59 070 лв. с ДДС, представляваща стойността на продадени стоки, индивидуализирани в проформа фактура №78/18.04.2018 г., с наименование на стоките, количество, единична цена, както следва: 5000 кг. фъстъци без черупки -сурови при единична цена за килограм от 3,52 лв. на обща стойност 17 600 лева; 1200 кг. фъстъци с черупки-сурови при единична цена за килограм от 3,25 лева на обща стойност 3 900 лева; 5000 кг. фъстъци бланширани при единична цена за килограм от 3,77 лева на обща стойност 18 850 лева; 2500 кг. леблебия при единична цена за килограм от 3,55 лева на обща стойност 8 875 лева, ведно със законната лихва върху сумата 59 070 лева, считано от завеждане на исковата молба, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата 59 070 лв. с ДДС, представляваща паричната равностойност на получени от „ХАМЕЛЕОН” ЕООД без основание стоки, индивидуализирани в същата проформа фактура №78/18.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата 59 070 лева, считано от завеждане на исковата молба.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Сочи, че въззивният съд е игнорирал показанията на разпитания пред него свидетел, от които се установява, че на ответното дружество са били предадени описаните стоки, конкретизирани в достатъчна степен от свидетеля, обосноваващо поне частично уважаване на предявения иск. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила ответникът не е назначил съдебно-счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството дали ответникът е осчетоводил издадената проформа фактура. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Съставлява ли процесуално нарушение непълното обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора, при постановяване на съдебното решение? Касаторът твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с решение № 401 от 11.01.2012г. по гр. д. № 327/2011г. на ВКС, III г. о., решение № 337 от 28.04.2010г. по гр. д. № 950/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г. о., решение № 65 от 16.07.2010г. по гр. д. № 4216/2008г. на ВКС, IV г. о.

2. Какви указания дава съдът в доклада по чл.146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, и в този случай допуска ли служебно експертиза? По тези въпроси касаторът се позовава на противоречие с т.3 ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.10 на ТР № 1 от 04.01.2001г. по тълк. д. № 1/200г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът „ХАМЕЛЕОН” ЕООД, представляван от адв. Д. Б. - С., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол. Във връзка с първия въпрос сочи, че твърдението на касатора за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непълно обсъждане на показанията на свидетеля С. М., не кореспондира с подробните мотиви на въззивния съд, който е изградил изводите си след обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност, като кредитирането на едни доказателства и неприемането на други не се явява процесуално нарушение. По отношение на втория въпрос поддържа, че касаторът цели да преодолее последиците от настъпила преклузия за ангажиране на доказателства и оспорва като невярно твърдението за наличие на данни за счетоводно отразяване на процесната доставка и за неоспорване на представената проформа фактура, като сочи, че проформа фактурата не е от кръга на документите по чл.112, ал.1 ЗДДС и не подлежи на осчетоводяване, както и е оспорена от него с отговора на исковата молба. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че за уважаване на предявения главен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ следва да е доказана твърдяната от ищеца търговска сделка за покупко-продажба на стоки, а наред с това и изпълнението от страна на ищеца на произхождащото от сделката негово основно задължение, а именно - да достави на ответника като купувач договорените стоки. Приел е, че в случая, след преценка на събраните и в двете инстанции доказателства, се налага извода за недоказаност както на сключването на твърдяната от ищеца сделка, така и на реалното доставяне на стоките, индивидуализирани в представената от ищеца проформа фактура №78 от 18.04.2018 г. Посочил е, че самата фактура е съставена от страна на дружеството - ищец, но не е подписана от страна на ответника, сочен във фактурата като получател на описаните в нея стоки /сурови фъстъци с черупки и без черупки, бланширани фъстъци и леблебия/. Отбелязал, че във фактурата липсва и удостоверяване от страна на ответника на факта на получаване на стоките. Приел е още, че представената от ищеца товарителница серия V-31284/18.04.2018 г. е подписана отново само от страна на ищеца /в графите „изпращач“ и „превозвач на стоката”/, но липсва подпис за посочения в товарителницата получател на стоката, а именно - ответникът “Хамелеон“ ЕООД. Поради това е заключил, че тези два документа, посочени от ищеца като единствените писмени доказателства за установяване на исковата му претенция по чл.327, ал.1 ТЗ, не доказват възникването на каквито и да било договорни правоотношения между страните по делото, а наред с това не доказват и ищецът реално да е доставил на ответника описаните във фактурата стоки, а последният да ги е получил. Позовал се е на формираната съдебна практика, според която, когато фактурата е подписана от лице без представителна власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките – декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея – тогава тази фактура сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката. Изтъкнал е, че в случая представената проформа фактура, на която се позовава ищецът, не е двустранно подписана, а данни за отразяването й в счетоводните регистри на страните и по-специално - в счетоводството на ответника, не се установяват и не са ангажирани от ищеца доказателства за това. Въззиввият съд е намерил за неоснователен довода на ищеца, че първоинстанционният съд е следвало съгласно разпоредбата на чл.195 ГПК служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза за установяване факта на осчетоводяването на фактурата от двете страни. Изложил е съображения, че съдът няма задължение служебно да събира доказателства за обстоятелства, отнасящи се до основанието на съответно предявения иск, освен когато самият закон предвижда засилено служебно начало с оглед предмета на съответния иск, каквато хипотеза в случая не е налице. Поради това е приел, че съдът не е бил длъжен служебно да назначава счетоводна експертиза за установяване осчетоводяването на фактурата в счетоводството на страните, а доказателства в тази насока е следвало да ангажира самият ищец, което той не е сторил своевременно.

Въззивният съд е приел, че доказателство за извършването на същата доставка от ищеца и за получаване на стоките от ответника не съставлява и обсъдената товарителница, тъй като фактът на получаването им от последния не е удостоверено в товарителницата. Добавил е, че в тази товарителница е отразено, че превозваният товар представлява ядки с общо тегло от 13 700 кг., без да е посочено за какъв вид ядки става въпрос, поради което е приел за недоказано, че товарителницата се отнася до превоза на ядките, описани в проформа фактурата.

Въззивният съд е намерил, че доставката на сочената от ищеца стока не се установява и от показанията на разпитания във въззивното производство и доведен от ищеца свидетел С. М.. Приел е, че неговите показания са твърде неконкретни относно вида и количеството на ядките, които свидетелят сочи, че е превозил през 2018 г. до ответното дружество в качеството му на шофьор, работещ в дружеството-ищец. Взел е предвид, че според показанията на свидетеля той е превозвал „фъстъци шушулка, с черупка и може би обикновени фъстъци“, без обаче да посочва конкретното им количество, а и не изнася данни да е осъществил превоз на фъстъци без черупка, нито на бланширани фъстъци и на леблебия, каквито стоки също са описани в проформа фактурата наред със суровите фъстъци с черупки. Поради това е приел, че чрез показанията на същия свидетел не може да се приеме за установено доставянето от ищеца, съответно и получаването от ответника именно на стоките, описани в тази фактура, нито пък става ясно от същите показания какво количество от всеки вид стока е било превозено до ответното дружество от свидетеля като шофьор на посочения от него камион. За да достигне до извод за недоказаност по основание на предявения главен иск, въззивният съд е посочил още, че фактът на доставката на стоките не е безспорен между страните, като ответникът е изразил становище за неоснователността на иска и е отрекъл да е имал каквито и да било търговски отношения с ищеца през 2018 г., а и разпитаната във въззивната инстанция свидетелка на ответника А. Д. също е заявила, че през същата година дружеството - ищец не е доставяло никаква стока на ответника.

Въззивият съд е приел за неоснователен и предявения евентуален иск по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД. Посочил е, че след като се претендира паричната равностойност на вещи, получени от ответната страна без основание, то на първо място следва да се установи самият факт на получаване на вещите от ответника. Намерил е, че в случая получаването от ответника на описаните в проформа-фактурата ядки не се доказва, както вече е приел по предявения главен иск, и това само по себе си е достатъчно, за да се приеме за неоснователен и предявеният евентуален иск по чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият въпрос е поставен във връзка със съдържащото се в него твърдение за непълно обсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства и в частност – на показанията на разпитания във въззивното производство свидетел. Това твърдение не съответства на фактите по делото и на мотивите на въззивното решение, тъй като въззивният съд е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства – представените от ищеца проформа фактура и товарителница, както и показанията на свидетелите М. и Д., и въз основа на тях е формирал фактическите и правните си изводи. Противно на твърдението на касатора, въззивния съд е обсъдил показанията на свидетеля М., а не ги е игнорирал, но е приел, че те не са достатъчно пълни и конкретни и не могат да установят твърдението на касатора за предаване на описаните в проформа-фактурата стоки. Оплакването на касатора, че при кредитиране на показанията на свидетеля за доставяне на „фъстъци шушулка, с черупка и може би обикновени фъстъци“ въззивният съд е следвало да уважи предявения иск поне частично, представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Поради това настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по поставения първи процесуалноправен въпрос.

Вторият процесуалноправен въпрос е поставен във връзка с довода на касатора, че първоинстанционният съд е бил длъжен служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза за установане дали процесната доставка е била отразена счетоводно от ответника, поради което при неизпълнение на това задължение въззивният съд е следвало да назначи поисканата с въззивната жалба експертиза. Настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по поставения въпрос поради противоречие с т.3 ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.10 на ТР № 1 от 04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т.10 на ТР № 1 от 04.01.2001г. по тълк. д. № 1/200г. на ОСГК на ВКС съдът е длъжен служебно да назначи експертиза, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, както и когато за изясняване на възникнали по делото въпроси се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието. Според задължителните разяснения, дадени в т.3 ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Формулираният от касатора въпрос е твърдение за допуснато от въззивната инстанция нарушение на съдопроизводствените правила поради неизпълнение на задължение, което не попада в обхвата на служебно дължимите от съда процесуални действия по смисъла на чл.7 ГПК - служебно начало /посочени и в т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като е относимо към защитните средства, с които касаторът разполага, за да упражни правата си в процеса с оглед на диспозитивното начало, закрепено в чл.6, ал.2 ГПК. Предвид фактите по делото, в случая не е било налице задължение за служебно назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на доказан по основание иск или за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. С оглед предмета на делото поисканата с въззивата жалба съдебно-счетоводна експертиза е целяла да докаже основанието на предявения иск – сключването на договор за продажба и доставката на продадената стока, а не неговия размер. Противно на твърденията на касатора, във връзка с които е формулиран въпросът, по делото не са били налице данни за счетоводно отразяване на процесната доставка. При липса на наведени твърдения за счетоводно отразяване на доставката като правопораждащ факт, във връзка с чието установяване да са необходими специални знания, изводът на въззивния съд за липса на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, обосноваващо допускане на съдебно-счетоводна експертиза във въззивното производство, не противоречи на сочената от касатора съдебна практика.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на делото на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са ангажирани доказателства, че такива са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 543 от 09.12.2022г. по в. т.д. № 486/2022г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: