В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№526 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. М. К. от [населено място] срещу определение № 12 455 от 24.07.2012г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. №10045/2012г., с което е оставена без уважение частната й жалба против разпореждане от 30.09.2011г. на Софийски районен съд, 46 състав по гр. д. № 44 372/2009г. за връщане на подадената от нея въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1 и 2 и чл. 261, т. 1 ГПК. Иска се отмяна на определението и продължаване на действията по администриране на въззивната жалба.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя на първо място процесуалният въпрос дали при множество кумулативно съединени парични претенции държавната такса за исковото производство следва да се определя и да се събира върху всяка от претенциите съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС - определение № 379 от 11.05.2010г. по ч. т. д.№ 215/2010г. на І т. о. На второ място е изведен въпросът дали при съединяване на иск за главница и лихва искът за лихвата е евентуално съединен /като обусловен от иска за главницата/ и съответно как се определя държавната такса при това съединяване. Този въпрос според жалбоподателя се решава противоречиво...