В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова

ч. гр. дело №461/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. Ц. Г., [населено място], срещу определение от 22.05.2012г. по гр. д.№ 13946/2011г. на Софийския градски съд, с което не е прието като неоснователно възражението му по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от Софийски районен съд по гр. д.№10724/2010г.

Жалбоподателят излага съображения, че определението е незаконосъобразно. Сочи, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по въпрос относно редовността на връчването на уведомленията по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

Частната жалба е процесуално недопустима, поради следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. С обжалваното определение въззивният съд е отхвърлил направеното пред него възражение по чл. 423, т. 1 ГПК като е приел, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника в заповедното производство. Това определение не е изрично посочено от законодателя като обжалваемо и не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В редица определения на ВКС е възприето становището, че в този случай въззивният съд не действа с правомощията на същинска въззивна инстанция, защото не се произнася по изпълняемото право, а само по съществото на възражението на длъжника по чл. 423, ал. 1 ГПК, поради което не се...