Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез процесуален представител Д. С. – главен инспектор в ТД-В. на КПКОНПИ срещу решение № 76 от 19.06.2018 г. по в. гр. д. № 181/2018 г. на Апелативен съд Варна, с което се обезсилва решение № 273 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 2606/2015 г. на Окръжен съд Варна и е прекратено производството поради недопустимост на исковете по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм., вр. с §5 ПЗР ЗОПДНПИ отм., против С. П. М., Н. С. М., „Матеев и синове“ ЕООД, „Матеев и син“ ЕООД и „Траминер“ ООД, тъй като проверката на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество не е приключила в срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона, а в изложение към нея се поддържа и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. Касаторът счита, че въпросът е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С определение № 48/05.02.2019 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по ч. гр. д. № 3733/2018 г. до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2018 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”.. С решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълкувателното дело, се приема, че изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД отм., чл. 74 ЗОДНПИ отм. и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.

С оглед отговора на повдигнатия правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение противоречи на цитираното тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк. дело №1/2018 на ВКС, ОСГК, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по частно гр. д. № 3733/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 19.06.2018 г. по в. гр. д. № 181/2018 г. на Апелативен съд Варна.

Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса.

Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.