О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№555
Гр.София, 15.06.2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.04.20 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №271/20 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на КПКОНПИ/ Комисията/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр. д. №209/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от Комисията срещу И. С. и Д. С. иск по чл. 74 ЗОПДНПИ, отм., за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците на обща стойност 528 618 лв. и са им присъдени деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК.
Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната в изложението към жалбата практика на ВКС по въпроса: Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?
От съществено значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, според касатора, са правните въпроси: Следва ли да намери отражение при определяне на размера на несъответствието по см. на пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ, отм. и пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки...