О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 300гр. София, 12.06.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията П. С гр. д. № 52/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 1068 от 24.09.2019г., постановено по в. гр. д.№ 358/2019г. на Пловдивския окръжен съд.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 547 от 28.12.2018г. по гр. д. № 844/2016г. на Асеновградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Л. М. М. искове с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът е единствен собственик на подробно описаните в решението недвижими имоти в [населено място], евентуално, че притежава 11000/36000 ид. части от посочения в п. 2 апартамент, както и предявения при условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1 СК за приемане за установено, че той е собственик на 9/10 ид. части от придобитото в режим на СИО имущество, поради значително по-голям принос в придобиването му.

Настоящият състав на ВКС констатира, че с определение № 477 от 21.11.2019г. по гр. д.№ 2367/2019г. не е допуснал касационно обжалване на решение № 222 от 22.02.2019г. по гр. д.№ 706/2018г. на Пловдивския окръжен съд. Първоинстанционното производство по това дело е образувано по предявен от С. Б. С. иск за делба на същите имоти против М. С. С. и Б. С. С., частни правоприемници на Л. М. М., на които с нот. акт № 123/2015г. същата е дарила...