О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 151

София, 11.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С, ГК,ІІІ г. о.в закрито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр. дело № 1277 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу въззивно решение № 215 от 10.12.19г. по в. гр. д. № 509/19г. на Сливенския окръжен съд.С него частично е отменено решение № 202 от 19.12.18г. по гр. дело № 543/18г. на Сливенския районен съд и е постановено друго, с което е признато за установено между страните по предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК,че М. П. Г. има право на общо 73 дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа всяко тримесечие за периода 1.03.2003г. – 30.06.14г.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд следните правни въпроси: Приложим ли е институтът на погасителната давност за предявяване на иск, с който да се установи дали са налице предпоставките за право на допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа по чл. 212 ал. 1 т. 3 ЗМВР 2006г. /отм./, от кой момент започва да тече срокът за претендиране на допълнителен отпуск за положен извънреден труд и за какъв период може да се претендира; Допустим ли е иск за признаване за установено, че ищецът има право на допълнителен платен отпуск за...