Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 20 от 17.04.2019 г. по гр. д. № 41/2019 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 387 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 1520/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на „Кремиковци” АД /в несъстоятелност/, ЕИК 831642523, че Д. П. С., И. П. С., Ж. Г. Ж., Д. Г. Е., П. Г. Д., Р. Г. Д., П. Я. И., В. Ц. М., М. М. М. и П. М. М. не са собственици на поземлен имот с идентификатор. ........., стар идентификатор. ....... по КККР на [населено място], с площ 2 577 кв. м, съответно УПИ. . в кв.. .. с площ 2 319 кв. м.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. В. В. като процесуален представител на ответниците Д. С., И. С., Ж. Ж., Д. Е., П. Д., Р. Д., П. И., В. М., М. М. и П. М.. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на същото поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост. На следващо място поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Считат, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че процесният имот му е бил надлежно предоставен за стопанисване и управление, като предпоставка за придобиването му в собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм. /. Оспорват и извода на въззивния съд, че върху имота е реализирано комплексно мероприятие, съставляващо пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването му на бившите собственици.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдение за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В отговор на касационната жалба ответникът по касация „Кремиковци” АД /в несъстоятелност/ излага становище, че липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Посочено е, че такъв може да е налице и когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същия обект.

В случая ищецът „Кремиковци” АД /в несъстоятелност/ е обосновал правния си интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост с твърдението, че е собственик на почивна база ”Кремиковци” в [населено място] с площ 26 008 кв. м, ведно с изградените върху този терен сгради и съоръжения. Соченият способ придобиване на правото на собственост е чл. 17а ЗППДОбП/ отм. /, като в исковата молба ищецът е описал хронологично обстоятелствата във връзка с предоставяне през 1960 г. на МК ”Кремиковци” на терен за изграждане на почивна база, построяването на сгради и въвеждането на обекта в експлоатация, приемането на решение от ЕСКИТЕ за определяне на нормативно необходимата за обекта площ, преобразуване през 1991 г. на МК „Кремиковци” в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Изложил е също твърдение, че отреденият за почивна база терен е ограден и в него са нанесени общо 9 поземлени имота, един от които е процесния.

Твърдението на ищеца, че е собственик на недвижим имот, върху част от който ответниците заявяват самостоятелни права, основани на реституция по ЗСПЗЗ, обуславя правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, при уважаването на който претендираното от ответниците право на собственост ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо. Именно такава е една от хипотезите, изброени примерно в т. 1 от ТР № 8/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това настоящият състав намира искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради вероятна недопустимост за неоснователно.

По делото е установено, че с Решение № 2255 от 29.04.1993 г. на ПК - Ц. на наследодателя на ответниците П. С. И. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху лозе от 710 кв. м, в строителните граници на К., съставляващо имот №.... от кадастрален план, изработен през 1962 г. С решение № 182 КИ от 27.10.1999 г. е отказано възстановяване на правото на собственост върху лозе с площ 5. 290 дка в землището на К., м. „А.”. С решение № 246 от 06.12.2000 г. по гр. д. № 171/2000 г. на Районен съд - Царево този отказ е отменен частично и на наследниците на П. С. И. е възстановено правото на собственост върху част от лозе с площ 2 043 кв. м в м. ”А.”, представляваща част от имот №. .. по план за оземляване на [населено място] от 1937 г., попадаща понастоящем в границите на оградената територия на почивен дом на М., както и върху част от същото лозе с площ 1. 945 дка, попадаща в границите на оградената територия на Почивен дом на „Кремиковци” АД.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният имот попада в границите на терен, предоставен от държавата на МК ”Кремиковци” през 1960 г. за изграждане на почивна база. Това мероприятие е реализирано и засяга спорния имот, като върху него попадат част от масивно бунгало, парково осветление, алея, а част от имота е залесен. Посочил е, че макар част от имота да не е застроена, проведеното върху него комплексно мероприятие съставлява пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването му на бившите собственици преди колективизацията на земята.

Въззивният съд е изложил и подробни мотиви, с които е обосновал извод, че ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху терена, отреден за почивна база, в който влиза и спорният имот, на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм. /. Анализирайки представените по делото писмени доказателства - Протокол № 18 от 27.09.1960 г. на ИК на ОБНС - Б., Удостоверение № 1522 от 1965 г., издадено от ИК на Селския общински народен съвет - П., Скица № 984 от 16.09.1964 г. и основното и допълнителното заключение на съдебно - техническата експертиза, съдът е приел, че имот №. ... по план за оземляване от 1937 г., с който е бил оземлен наследодателят на ответниците П. С. И., е включен в границите на терена, отреден за изграждане на почивна база на МК „Кремиковци” и съседната почивна станция на Министерство на здравеопазването. По кадастрален план от 1960 г. този имот е заснет като имоти №№. ..,. ..,. .. и. .., като предмет на отчуждителна процедура са били имоти №№. .. и. .., записани на името на различни лица. В частта извън тези имоти върху бивш имот №. .. са обозначени с условни знаци храсти и самостоятелни дървета. Изграждането на почивната база е започнало около 1969 г. и същата е въведена в експлоатация през 1972 г. Теренът е бил предоставен за стопанисване и управление на МК ”Кремиковци”, видно от съставения през 1968 г. АДС и се води по баланса към момента на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество с държавно имущество, съгласно разпореждане № 40 от 06.11.1991 г. на МС на Р. Б. По този начин на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм. / имотът е станал собственост на ищцовото дружество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са поставили 5 правни въпроса, за които твърдят, че са обуславящи изхода на делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Три от тези въпроси/ №№ 1, 3 и 4/ са свързани с това следва ли страната, която се позовава на придобиване на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм. / да докаже при условията на пълно и главно доказване че предаването на даден държавен имот за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие, е станало в съответствие с установените в закона правила, и следва ли тези имоти да са конкретно определени. Тези въпроси в случая не са от значение за изхода на делото, тъй като то има за предмет отрицателен установителен иск за собственост, чрез който се цели да бъде отречено претендирано от ответника право. Това право - на ответника, а не на ищеца, е предмет на отрицателния установителен иск, и в доказателствена тежест на ответника е да установи фактите, от които произтича правото му. В тежест на ищеца е да докаже само фактите, от които произтича правния му интерес. В този смисъл са указанията, дадени в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая се оспорва правото на собственост на ответниците, придобито на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. За да се приеме, че правото на собственост е възстановено и ответниците се легитимират като собственици на имота, е без значение дали процесният имот е бил отчужден от наследодателя им по предвидения за това ред или е бил завзет фактически, дали е бил предаден на праводателя на ищцовото дружество за стопанисване и управление по съответния законов ред, защото и неправомерно отнетите от собствениците им земеделски земи също подлежат на възстановяване по реда на този закон - чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ, щом не са налице някои от предвидените в закона пречки за реституция.

В своята практика ВКС последователно приема, че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата представлява пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, като в тези случаи не е предвидено изискване за законност на строителството, вкл имотът да е бил надлежно отчужден по действащите благоустройствени закони - достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл решение № 70 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 674/2009 г. на І г. о., решение № 277 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1140/2010 г. на ІІ г. о., решение № 373 от 26.07.2012 г. по гр. д. № 1309/2010 г. на І г. о., решение № 245 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 4491/2013 г. на І г. о., решение № 164 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 5800/2015 г. на І г. о. и др. В съответствие с тази практика въззивният съд е изследвал и е придал решаващо значение на фактическото състояние в имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, като след анализ на събраните доказателства е направил извод, че той попада в попада в границите на терен, предоставен от държавата на МК ”Кремиковци” за изграждане на почивна база, това комплексно по своя характер мероприятие, включващо сгради и съпътстваща инфраструктура, е реализирано и засяга спорния имот, върху който попадат част от масивно бунгало, парково осветление, алея, а част от имота е залесен. Поради това по поставените въпроси не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали при липса на предпоставките, визирани в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, наличието на висяща или приключила процедура по приватизация на търговското дружество, в активите на което е включен този имот, съставлява пречка за реституцията му. Този въпрос няма самостоятелно значение за изхода на делото. Макар и да е изложил съображения в смисъл, че решението на ПК, от което ответниците черпят права, е постановено след като е завършена процедурата по приватизация на търговското дружество, в активите на което е включен имотът, и поради това неговото реституционно действие не може да бъде зачетено, решаващите изводи на съда за уважаване на предявения отрицателен установителен иск са свързани с това, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота е било реализирано комплексно мероприятие, съставляващо пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването му в реални граници. Затова какъвто и отговор да бъде даден на поставения въпрос, той не може да обоснове извод, че решението на ПК, на което основават правата си ответниците, е породило реституционно действие и ги легитимира като собственици на процесния имот. Въпросът би бил от значение в случаите, когато в активите на приватизираното предприятие е включен имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, който не е застроен или върху който няма проведено мероприятие.

Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на доводите и възраженията на страните. Въззивният съд е дал отговор на спорните въпроси, като е посочил в мотивите си кои факти и обстоятелства от значение за спора приема за доказани, съответно за недоказани, въз основа на кои доказателства, и какви правни изводи следват от тях. Обсъдени са наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като съдът е посочил защо намира същите за неоснователни. Доводите, с които жалбоподателите обосновават твърдението си за разрешаване на поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС по естеството си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат проверявани в тази фаза на касационното производство.

По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на ответника по касация „Кремиковци” АД/ в несъстоятелност/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 17.04.2019 г. по гр. д. № 41/2019 Г. НА Бургаския апелативен съд.

ОСЪЖДА Д. П. С., И. П. С., Ж. Г. Ж., Д. Г. Е., П. Г. Д., Р. Г. Д., П. Я. И., В. Ц. М., М. М. М. и П. М. М. да заплатят на „Кремиковци” АД в несъстоятелност разноски по делото за защита пред ВКС/ юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 300 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: