О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1017

София, 02.11.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 194 /2011

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Е. против решение № 531/22.1.2010г. по гр. д.№ 581/2010г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 67 от 04.05.2010г. по гр. д.№ 700/2009г. на Ловешки РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторката против [община] за част от имот № 000090 с площ 8, 111 дка в землището нас. Д., м. “Старото село”, целия с площ 11, 211 дка., заедно с построените в него две жилищни сгради и стопански постройки. Потвърдено е решението на РС в частта, с която е признато за установено, че касаторката, като наследник на Т. Н. Г., починал на 27.10.1989г. е собственик на част от имота с площ 3, 100 дка В потвърдената част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 53 от ЗБНМ и чл. 40, ал. 2 от ЗПИНМ, за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и преди всичко на СТЕ и при преценката на признанието, направено от ответника.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. какво е правното значение на владението върху реално обособена част от парцел, която не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел. 2.допустимо ли е уважаване на иск за собственост...