О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1019

София, 02.11.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 252 /2011

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Й. В. против решение № 314 от 29.06.2010г. по гр. д.№ 289/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 60/21.12.2007г. по гр. д.№ 265/2007г. на Сливнишки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ да се признае за установено, че като наследник на Й. Б. М. притежава правото на възстановяване на собствеността върху нива от 2 дка. в м. “Р.” и част о нива от 0, 8 дка от цяла нива от 3 дка в м. “Л.” и двете в землището на [населено място].

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като съдът не възприел като годно доказателство емлячен регистър, за допуснати процесуални нарушения, защото не е преценено, че за установяване на давност от началото на неформална делба са допустими свидетелски показания и за необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса емлячните регистри годно доказателство ли са да установят правото на собственост с оглед възстановяването му по ЗСПЗЗ. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 992 от 02.03.2010г. по гр. д.№ 768/2009г. ІІ гр. о. и Р № 4 от 21.01.2010г. по гр. д.№ 2512/2008г. Останалите посочени...